Полиневропатия при други костно-мускулни увреждания (М00-М25ї, М40-М96ї) МКБ G63.6

Към МКБ G63.6 Полиневропатия при други костно-мускулни увреждания (М00-М25ї, М40-М96ї) се отнасят голяма група от заболявания, които причиняват увреждане на периферната нервна система, като самите заболявания са разгледани подробно в съответното за тях МКБ:

• Артропатии мкб M00-M25
• Дорзопатии мкб M40-M54
• Болести на меките тъкани мкб M60-M79
• Остеопатии и хондропатии мкб M80-M94
• Други придобити деформации на костно-мускулната система и съединителната тъкан мкб M95
• Увреждания на костно-мускулната система след медицински процедури, некласифицирани другаде мкб M96

Костно-мускулните увреждания са сред най-често срещаните заболявания. Те засягат всички възрастови групи и често водят до различни здравни затруднения и дори инвалидизация. Този тип увреждания се причиняват от различни заболявания, които водят до болка или дискомфорт в ставите, мускулите или околните структури. Костно-мускулните увреждания могат да бъдат остри или хронични, фокални (огнищни) или дифузни (разпръснати).

Разпространението на костно-мускулните увреждания обикновено се увеличава с възрастта, като по-голямата част от засегнатите са лица на възраст 75 години и повече и имат някаква форма на увреждане, най-често артрит.

Въпреки че вече костно-мускулните смущения са силно разпространени, поради тяхната връзка с процеса на стареене, те имат тенденция да се разпространят повече, поради наблюдаваното застаряване на световното население. Засегнати са всички расови групи.

Голяма част от разходите за тези заболявания са поради медицински грижи и медикаменти, нужни на пациентите, но преобладаващата част от разходите се дължи на загубата на работа, което е често последствие при тези заболявания.

Костно-мускулните смущения варират от болки в гърба до и подагра, като включват различни видове артрит (възпаление на ставите), тендинит (възпаление на сухожилията) и болки в мускулите и костите.

Най-често срещаните нарушения при полиневропатиите при други костно-мускулни увреждания са: остеоартрит, ревматизъм на меките тъкани, подагра — форма на епизодичен артрит; фибромиалгия — заболяване, протичащо с дифузна мускулна болка и подтип на мекотъканния ревматизъм; ревматоиден артрит — възпалително системно заболяване, което причинява болки в ставите.

Полиневропатия при ревматоиден артрит (РА):

Неврологичните усложнения, причинени от ревматоиден артрит, са познати от много години. Още през 19-и век Piters и Villard, а малко по-късно и Bannatyne описват периферна невропатия от ревматоиден артрит.

Ревматоидният артрит е хронична възпалителна артропатия, често развиваща се като резултат от системно имунологично заболяване с неизяснена етиология. Характеризира се с постоянен възпалителен синовит (възпаление на синовиалната ставна мембрана), който обикновено засяга периферните стави в симетрично разпределение. Отличителен белег на заболяването е синовиалното възпаление, което причинява разрушаване на хрущяла, ерозия на костите, както и последващи промени в структурата на ставите.

При голяма част от пациентите, ревматоидния артрит има системни прояви като изтощение, анорексия, генерализирана слабост и неясни скелетно-мускулни симптоми, последвани от синовит. Тези признаци може да се задържат за няколко седмици или месеци преди появата на специфичните симптоми, които включват постепенно засягане на няколко стави, особено тези на дланите, китките, коленете и стъпалата в симетричен модел.

Ревматоидният артрит е системно заболяване с различни извънставни прояви. Обикновено те се наблюдават при пациенти с висок титър на автоантитела към Fc компонента на имуноглобулин G (ревматоидни фактори). Неврологичните усложнения при ревматоиден артрит могат да засегнат:

• централната нервна система;
• периферната нервна система;
• невромускулните връзки;
• мускули;

Засягането на периферната нервна система е най-честото клинично проявено неврологично усложнение на РА.

Усложненията на периферната нервна система при РА включват:

• компресивна (при притискане) невропатия:

1. синдром на карпалния тунел;
2. синдром на тарзалния тунел;
3. други компресивни невропатии;

• периферна невропатия поради некротизиращ васкулит:

1. вторична невропатия на горен крайник при засягане на дигиталните (на пръстите) нерви;
2. невропатия на долен крайник със засягане на основните нерви;
3. дистална сетивна невропатия на долен крайник;
4. вторична демиелинизираща невропатия в резултат от лечението с инхибитори на TNF-алфа;

Синдромът на карпалния тунел се среща много често при ревматоиден артрит. Характеризира се интермитентна (периодична) болка, изтръпване и мравучкане в пръстите на ръцете, което е зависимо от позицията на ръката и китката и често се свързва със субективна слабост при хващане. Симптомите първоначално се появяват само през нощта и могат будят болния, а при по-тежките случаи симптомите може да се появят и през деня. Те често са провокирани от преразтягане и прекомерно сгъване в китката по време на дейности, като шофиране, или свързани с работа с повтарящи се движения на ръцете. Болката може да достиге от китката до предмишницата или дори до рамото. Пациентите най-често разтърсват ръката и пръстите в опита си да получат облекчение от дискомфорта. Въпреки наличните сетивни симптоми като болка и изтръпване, понякога единствения симптом е загуба на сръчност.

Улнарната (на лакътния нерв) невропатия е друга често срещана компресивна невропатия. Увреждане на улнарния нерв води до слабост в мускулите на ръката. Затруднено е "защипването" с палец и показалец, затруднено отваряне на пръстите, извиване на пръстите навътре към дланта. Малките мускули на ръката са винаги по-тежко засегнати, отколкото мускулите на предмишницата. Загуба на сетивността се наблюдава при петия пръст и често от вътрешната страна на четвърти пръст, като се простира към външната повърхност на ръката.

Притискането на задния тибиален нерв (на големия пищял) може да доведе до синдрома на тарзалния тунел, който при пациенти с ревматоиден артрит е поради тендовагинит. Клиничните прояви включват парестезия (изтръпване, мравучкане и други усещания по кожата), болка и парене в пръстите на краката и стъпалата, които първоначално са периодични, а по-късно постоянни. Болката и парестезията се задълбочават през нощта след физическа активност, а също и след носенето на тесни обувки. Слабост и атрофия на мускулите на пръстите на краката са късни прояви.

Невропатията на горен крайник включва сетивен синдром, характеризиращ се изтръпване, засягащо един или повече пръсти на ръката. Палецът се засяга рядко. Неврологичното изследване може да разкрие намалено усещане за допир и болка, както и загуба на проприоцепция (усещане за местоположението на отделните части на тялото).

Засягането на основните нерви на долен крайник се представя с моторни и сетивни нарушения. Този вид на невропатия, мононевропатия или мононевропатия мултиплекс обикновено е с остро начало и в повечето случаи е показателно за невропатия в резултат от съдова оклузия (непроходимост).

Дисталната сетивна невропатия на долните крайници се проявява с чисто сетивни симптоми, които се появяват бавно. Неврологичното изследване разкрива хипалгезия (понижена чувствителност за болка), загуба на вибрационен усет и намалени или липсващи дълбоки сухожилни рефлекси.

Дисталната сетивна и моторна невропатия на горните и долните крайници представя най-малката група, но за сметка на това най-тежко протичащи невропатии. Пациентите развиват симетрична дистална слабост, загуба и увреждане на всички сетивни възприятия. Невропатията на тези пациенти е или засягаща много области на тялото полиневропатия, или тежък мононеврит мултиплекс.

Полиневропатия при остеоартрит:

Артритът, означаващ "ставно възпаление", причинява болки в ставите и подуване. Има различни видове артрит, но остеоартритът е най-често срещан — означаван още като дегенеративно ставно заболяване или свързан с възрастта артрит, остеоартритът се развива най-често при хора в напреднала възраст. Възпалението и травмата на ставата предизвиква разрушаване на хрущялите, което води до болка, подуване и деформация. Промените при остеоартрит обикновено се развиват бавно в продължение на години, като се срещат и изключения.

Има два основни вида остеоартрит:

• първичен — засяга пръстите, гръбначния стълб, бедрата и коленете;
• вторичен — развива се след травма или възпаление на ставата;

Първичният остеоартрит засяга повече жените, отколкото мъжете и настъпва най-често скоро след менопаузата. Повечето хора с първичен остеоартрит имат и други членове на семейството, които са засегнати от същия проблем и обикновено имат подуване и/или болка в ставите на пръстите, в основата на палците, в коленете и бедрата.

Вторичният остеоартрит може да се развие в става, която е била наранена при травма или в става, която е била увредена по друг начин, например инфекция или ревматоиден артрит.

Най-характерният симптом при засягане на периферната нервна система при остеоартрит е болката.

Хроничната болка се разделя на ноцицептивна (възпалителна) и невропатична. Ноцицептивната е резултат от непрекъснатото стимулиране на ноцицепторите (рецептори за болка) при хронично възпаление, като този вид болка се получава от увреждане или дисфункция на нервната система.
Проприоцептивната (усещането за местоположението на отделните части на тялото) сетивност също намалява с течение на времето. При остеоартрит това е резултат увреждане на крайните точки на аферентните (по които достигат нервни импулси към мозъка) неврони, свързани със защитни мускулни рефлекси. При пациенти, които по клинични и рентгенологични данни е доказано, че имат едностранен остеоартрит на коляното, намаляването на проприоцепцията се наблюдава двустранно, което показва, че това е резултат от остеоартрит, а не на първичен неврологичен дефект.

Няма специфично лечение за остеоартрит, а се използват комбинации от различни средства:

• медикаменти — използват се основно лекарства, които облекчават болката — парацетамол, аспирин или други салицилати, нестероидни противовъзпалителни средства, а също и силни аналгетици като кодеин. Може да се приложат и други средства под формата на кремове и спрейове върху кожата на засегнатите области, с цел да се намали болката;
• хранителни добавки;
• подходящи упражнения;
• горещи и студени компреси;
• поддържане на нормално телесно тегло;
• използване на помощни средства като патерици, бастуни и др.

Полиневропатия при подагра:

Подаграта е често срещана форма на артрит, която причинява подуване, зачервяване, затопляне и скованост на ставите. Заболяването се развива, когато се натрупа пикочна киселина в кръвта (хиперурикемия). Пикочната киселина се получава при разграждането на вещества, наречени пурини, които се намират в тъканите на тялото, както и в храни като черен дроб, сушен фасул или грах и др. Нормално пикочната киселина се разтваря в кръвта, след което преминава през бъбреците и се отстранява от тялото чрез урината. Понякога, обаче, пикочната киселина се натрупва и образува игловидни кристали. Когато кристалите се натрупат в ставите, последните стават много болезнени. Кристалите могат да образуват и камъни в бъбреците — уратни бъбречни камъни.

Най-често подаграта засяга големия пръст на крака, но може да атакува и глезените, петите, коленете, китките, пръстите и лактите.

В някои случаи пациентите с подагра развиват неврологични усложнения. Най-често се наблюдават компресивни (от притискане) невропатии, като симптомите са подобни като при синдрома на карпалния тунел, а именно: болка, парестезии (мравучкане, бодежи и други усещания по кожата), изтръпване и сърбеж. По-късно се появяват мускулна слабост и нарушена сетивност.

Наблюдава се и улнарна (на n.ulnaris — лакътен нерв) невропатия.

При пациентите с полиневропатия, клиничните и електрофизиологичните показатели се подобряват при коригиране нивата на пикочната киселина, с последващо рецидивиране при повторно развитие на хипеурикемия.

Полиневропатия при ревматизъм на меките тъкани:

Ревматизъм е неспецифичен термин за медицински проблеми, засягащи ставите и съединителната тъкан.

Мекотъканният ревматизъм, наричан още "не-ставен ревматизъм" и "регионален болков синдром", е вариант на ревматичните нарушения и води до значителен дискомфорт и затруднения.

Мекотъканната патология обикновено се характеризира със симптоми на болка и подуване. Мекотъканните ревматични промени се отнасят за несистемни, фокални патологични синдроми, засягащи околоставните тъкани, включително мускули, сухожилия, връзки, фасции, апоневрози (сухожилна разтеглица — плоско широко сухожилие), бурси (малки сакчета, изпълнени с течност и облицовани със синовиална мембрана) и подкожна тъкан.
Тези аномалии представляват една от най-често срещаните форми на костно-мускулни проблеми.

Класификацията на регионалния болков синдром не е точно определена и не съществува единно мнение по отношение на характеристиките на всеки синдром, а освен това причините за много от тях не са напълно изяснени.

Диагнозата зависи от клиничните изследвания, като на помощ идват магнитния резонанс (MRI) и ултрасонографията (ултразвук), които са отлични методи за проучване морфологичните промени на меките тъкани при пациенти с мекотъканен ревматизъм.

Началната терапия е насочена към овладяване на болката, като това става с аналгетици — напр. парацетамол и с нестероидни противовъзпалителни средства (ибупрофен, напроксен). Понякога, обаче, са необходими по-силни аналгетици.