Други придобити деформации на костно-мускулната система и съединителната тъкан МКБ M95

Нараняванията на лицево-челюстната област са по-чести  при автомобилни произшествия в случаите, при които първият удар се поема от главата. Могат да се засегнат само меките тъкани или костите на носа, орбитата, горната челюст и мандибулата. Често се засягат обаче и жизненоважни органи, възникват мозъчни увреждания, разкъсвания във вътрешните органи и пр. При такива случаи първата грижа е да се установи дали няма сътресения ии контузия на мозъка, тежък кръвоизлив или асфиксия, т.е усложнения, които заплашват живота на ранения.

Раните на меките тъкани на лицето имат много добра регенеративна способност, поради което трябва да се обработват много икономично, без да се отстраняват онези части, които са разкъсани или размачкани, тъй като дори и 24-48 часа след травмата те могат да зараснат.

Към други придобити деформации на костно-мускулната система и  съединителната тъкан спадат придобита деформация на носа, деформация на ушната мида предизвикана от травма и последващ перихондрит, други придобити деформации на главата, придобита деформация на шията, придобита деформация на гръдния кош и ребрата, придобита деформация на таза, други уточнени придобити деформации на костно-мускулната система и други.

• Придобита деформация на носа.

Носът се състои от две плоски кости, челните израстъци на горната челюст и хрущялните кости - триъгълни и четириъгълни хрущяли и перпендикулярно разположен вомер. Близостта с черепа и орбиталните кости определя понякога характера на съчетаните травми на носа.  Те често са придружени с масивни кръвоизливи, поради богатото кръвоснабдяване на зоната. Ако фрактурите на носа са придружени с дислокация на костите и хрущяла, налага се репониране на фрагментите. То може да се извърши няколко дни след травмата, за да намалее отокът и за да се изключат мозъчните увреждания.

Репонирането се извършава под локална, инфилтрационна анестезия или невролептаналгезия.
По-тежките увреждания- хлътване (седловиден нос), девиация на септума, дефекти на меките тъкани се коригират от пластичната хирургия.

• Травматични увреждания на ушната мида.

Нараняванията на ушната мида биват порезни или разкъсно-контузни, непроникващи или проникващи. При наранявания с естетически значим дефект се извършва реплантация на откъснатата част на ухото, но не по-късно от 2 часа след инцидента. В останалите случаи се прави първична или вторична аурикулопластика.

Закритата травма на ухото най-често причинява отематом, единични или множествени фрактури на ушния хрущял, понякога и некроза на хрущяла. От тях по-сериозен терапевтичен проблем представлява отематомът, докато другите преминават без значими деформации.