Малки припадъци [petit mal], без припадъци grand mal, неуточнени МКБ G40.7

Епилепсията е хронично полиетиологично заболяване на главния мозък, дължащо се на свръхвъзбуда на група неврони и протичащо с епилептични припадъци с или без загуба на съзнание.

Причините за епилепсия са много разнообразни. Предполага се, че част от епилепсиите и епилептичните синдроми се дължат на генетична предразположеност, за което свидетелства наличието на поне един член от семейството с подобна клиника или анамнеза за епилепсия. Симптоматичните епилепсии се дължат на органично заболяване в мозъка - мозъчна инфекция, тумор и др. Водеща е теорията за пери- и постнаталните мозъчни увреди с клинична изява в детска възраст. При част от пациентите епилептичните пристъпи изчезват след 20 годишна възраст, но при други клиниката прогресира до медикаментозно-резистентни припадъци. При голяма част от пациентите с епилепсия етиологичната причина остава неизвестна.

Малки припадъци [petit mal], без припадъци grand mal, неуточнени или абсанс се среща изолирано в детска възраст.

Характеризират се с липса на припадък, за разлика от grand mal или генерализирания тонично-клоничен припадък и краткотраен период на промяна в съзнанието. През този период детето няма ответни реакции, речта спира, реакциите са застинали. Може да има движения на очните ябълки, отклоняване на погледа, движения на дъвкателната мускулатура, наподобяващи дъвчене, мимики, стереотипни движения на крайниците. Лицето побледнява, зениците са разширени, нереагиращи. Може да има клонично потрепване на клепача, ъгъла на устата или други мускулни групи. Състоянието трае обикновено до няколко минути. Провокира се от различни фактори. За диагностиката е от значение провокирането на такъв пристъп чрез хипервентилация.

Диагнозата на малкия епилептичен припадък е трудна. Състоянието често остава неразпознато, поради голямата вариабилност на клиниката, липсата на манифестни прояви на епилептичен припадък. Често медицинските специалисти се усъмняват за епилепсия при вторично генерализиране на припадъка. От значение за диагнозата е правилно снетата анамнеза, най-често от родител или учител, която показва наличие на периоди с липса на реакция на детето, намалена концентрация. За диагностиката е от значение провокирането на пристъп чрез хипервентилация (усилено дишане за няколко минути) и видео ЕЕГ запис. ЕЕГ по време на пристъп показва генерализирани пароксизми от комплекси острие-бавна вълна с честота 3-3,5 Hz. В междупристъпния период в ЕЕГ основната активност обикновено е в нормални граници, но може да присъстват пароксизмални прояви от комплекси острие-бавна вълна. Липсата на отклонения в ЕЕГ не изключва епилепсия. Диагнозата епилепсия се поставя при наличието на най-малко два спонтанни епилептични припадъка.

Диференциална диагноза се прави с органични мозъчни заболявания, псевдоепилепсия, синкопи, хипогликемия, мозъчни инфекции, хистерични припадъци и др.

Лечението на малки припадъци [petit mal], без припадъци grand mal, неуточнени е с подходящ антиепилептичен медикамент. За предпочитане е монотерапия, първоначално с ниски дози от медикамента до постигане на максимален ефект и контрол на състоянието при минимални странични ефекти.