Сенилна дегенерация на главния мозък, некласифицирана другаде МКБ G31.1

В рубриката сенилна дегенерация на главния мозък, некласифицирана другаде се включват състояния, водещи до ограничена или разпространена дегенерация на нервните клетки с клиника на траен, прогресиращ неврологичен дефицит. Засегнати са пациенти в напреднала възраст - над 65 години, по-често мъже.

Етиологията на сенилната дегенерация не е напълно изяснена, предполагат се възрастови изменения в клетките, поради присъщото за всички клетки биологично стареене.

При патоморфологично изследване се установяват често депозити (натрупване) от амилоид в сивото вещество. Тези полипептиди са склонни да образуват комплекси и се смята, че именно те имат невротоксичен ефект. Като цяло образуването на амилоид в човешкото тяло е нормално явление, но не и формирането на депозити. За сега не е известна причината за това явление. Някои автори предполагат, че формирането на амилоидна плака е свързано с хронични травми на главния мозък и персистиращо наличие на мини-кръвоизливи в определени участъци, които привличат натрупването на амилоид. Тази теория се допълва и от факта, че с възрастта съдовете стават чупливи, а и плаките са еднакви по размер. Плаките са видими на електронна микроскопия, PAS-позитивни, чрез имунофлуоресцентен метод. Като причини за формиране на сенилни плаки в главния мозък се предполагат мозъчно-съдовите нарушения, продължително поддържан липиден дисбаланс, хипер- или хипоклюкоземия, хронична мозъчна хипоксия, хронични мозъчни микротравми, хроничен субдурален хематом, продължителна терапия с високи дози стероиди, дефицит на тиамин, витамин Б12, ниацин, хронично излагане на метали, багрила като анилин, нежелани лекарствени взаимодействия.

Клиниката на сенилна дегенерация на главния мозък, некласифицирана другаде е първоначално слабо забележима. Болните забравят елементарни дейности, които са вършили през деня, като многократно ги повтарят, забравят имена на нови хора, с които са се запознали, но могат точно да опишат случка преди години или случила се в детсвото им. Самите болни не осъзнават промяна в своето поведение, но при забележка от близки се стъписват. Когнитивния потенциал е силно снижен до степен на трудно самостоятелно справяне в ежедневието. Често на фона на този когнитивен дефицит, болните демонстрират добре съхранени спомени от детството, при липса на спомен за днешната дейност, като понякога настъпва объркване. С прогресиране на заболяването и разширяване на огнищата поведението им се променя, пациентите са апатични, емоционално лабилни - често се сменят епизоди на тъга с агресивно поведение, често налице е промяна на личността. В крайните етапи болните са абсолютно зависими от чужда помощ, засегнати са както елементи от активното поведение, така и други функции на нервната система - тазово-резервоарни смущения, нарушено дишане, гълтане и други.

Диференциална диагноза се прави предимно с други протеино- и таупатии - болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, психиатрични заболявания, токсични влияния, енцефалопатия и други.

Диагнозата се поставя след преглед от невролог и психиатър. Освен обстоен преглед и снемане на анамнеза, е необходимо и провеждане на допълнителни изследвания, като най-меродавно за диагнозата е компютър-томографското изследване и магнитния-резонанс. В диференциално диагностичен план могат да бъдат направени лабораторни изследвания на биологични течности, електроенцефалография и други.

Лечението на сенилна дегенерация на главния мозък, некласифицирана другаде е симптоматично. Препоръчва се насочване на пациентите към рехабилитационни центрове, дневни центрове за възрастни хора, обезопасяване на дома, поставяне на гривна на ръката с името и адреса на болния.

Прогнозата на възрастовата дегенерация на главния мозък е лоша - състоянието е прогресиращо, пациентите са тежко инвалидизирани, в напредналите стадии са напълно обездвижени и дезориентирани. Смъртта настъпва от вторични инфекции или злополуки.