Паркинсонизъм при болести, класифицирани другаде МКБ G22*

В рубриката паркинсонизъм при болести, класифицирани другаде се включва т.нар. сифилитичен паркинсонизъм.

Асоциацията на паркинсонизъм и инфекция с Трепонема палидум е рядка и в практиката са описани малко случаи на съвместна поява на двете състояния. Сифилитичният паркинсонизъм се наблюдава обикновено в последен стадий на сифилис, средно 10 години след инфекцията – при засягане на нервната система от болестта или т.нар невросифилис.

Етиологията включва инфекция с Трепонема палидум (Treponema pallidum), която е Грам-негативен бактерий, причиняващ заболяването сифилис. Инфекцията се разпространява по полов, кръвен или трансплацентарен път. Засегнати се с еднаква честота жени и мъже, обикновено във фертилна възраст. Проявите на сифилитичен паркинсонизъм обикновено засягат по-късната възраст – 40 - 50 години.

Подробна информация за невросифилис със симптоми можете да прочетете тук:

• мкб A52.1 - Невросифилис със симптоми

Патоанатомично се установяват менингоенцефалитни промени в кората, демиелинизация и атрофия в различни части на мозъка и периферните нерви. Атрофичният процес води до загуба на мозъчното тегло. Наред с това се наблюдава вътрешна и външна хидроцефалия, арахноидни сраствания. Възпалителният процес обхваща периваскуларните пространства на малките съдове с инфилтрати от лимфоцити и плазматични клетки. Процесът се разпространява и обхваща базалните ганглии и мезенцефалона. Дегенеративните процеси водят до загуба на неврони, разрастване на микроглия и астроцитна пролиферация. При хистологично изследване се откриват спирохети в невроните на челния дял.

Клиничната изява на сифилитичен паркинсонизъм започва бавно и постепенно, на фона на други прояви на заболяването. Началният стадий се характеризира с общомозъчна неспецифична церебрастенна симптоматика - главоболие, намалена работоспособност, лесна умора, затруднена концентрация, нарушения в съня, потиснато настроение или еуфория, халюцинации, промени в личността, накъсан мисловен процес, дементни прояви. Болните са със забавени несигурни движения, бавна походка, ортостатична хипотония, артикулационни нарушения, наличие на тремор (неволеви движения на крайниците, засилващи се при възбуда), брадикинезия (забавени движения), амимично масковидно лице, орофациална дискинезия - неволеви движения, включващи мускулите на лицето, устата, езика, очите, промяна в почерка, мускулна ригидност. Наблюдават се вегетативни синдроми - повишено слюноотделяне, повишено потоотделяне, мазна кожа.

Неврологичното изследване показва анизокория (нееднаквост на зениците), синдром на Агрил-Робертсон (нормална реакция на конвергенция и липса на реакция на зениците при осветяване на зеницата), разкръглени зеници, коленна и ахилова арефлексия, хемипарези с афазии, наличие на патологични рефлекси, намаление на слуха, атрофия на очния нерв, периферна невропатия. Характерна за болестта е ликворната находка - плеоцитоза от лимфоцити, плазматични клетки, макрофаги, моноцити, повишен белтък, силно повишен гамаглобулин с олигоклоналност, отношението Ig G /общ белтък е силно повишено.

Диагнозата на паркинсонизъм при болести, класифицирани другаде се поставя чрез добре снета анамнеза - наличие на рисков полов контакт в миналото, преглед от невролог, физикално и инструментално изследване. Серологичното изследване чрез неспецифични антигенни тестове показва положителна реакция на Васерман (Wassermann), на Колмер, VDRL (Venereal Disease Research Laboratory). Положителни са и специфичните тестове за трепонемни антитела – ELISA, TPHA (Treponema Pallidum Haemagglutination Assay), TPI (реакция на имобилизация на трепонема), имунофлуоресценция и други. Ликворното изследване показва повишен белтък, повишен брой клетки, повишение на имуноглобулините особено Ig G, Ig А, Ig М. Отношението Ig G /общ белтък е силно повишено, което говори за мозъчен произход на имуноглобулините. Необходимо е да се докаже наличието на трепонеми в нервната система или ликвора. Възможно е изследването за сифилис да бъде отрицателно в късен стадий на болестта. Други методи като компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс също влизат в съображение.

Диференциална диагноза се прави с идиопатичен паркинсонизъм, вторичен паркинсонизъм, енцефалопатия, мозъчен тумор и други.

Лечението налага терапия на основното заболяване – сифилиса, чрез пеницилин или други антибиотици. Паркинсонизмът се повлиява от допаминови аналози, агонисти на допамина и други.

Прогнозата на паркинсонизъм при болести, класифицирани другаде не е добра поради факта, че основното заболяване обикновено е в краен стадий на развитие и често има полиорганно засягане.