Менингит, предизвикан от други бактерии МКБ G00.8

Някои от по-редките форми на бактериален менингит са включени в рубриката менингит, предизвикан от други бактерии. Причинителите често засягат мозъчните обвивки при разпространение и генерализация на първичното инфекциозно огнище, като ранните, комплексни и целенасочени мерки намаляват риска от усложнения и подобряват прогнозата при отделните пациенти.

Менингит, предизвикан от други бактерии: особености, симптоми

Менингитът по същество представлява възпаление на меките мозъчни обвивки на главния и гръбначния мозък. Бактериалните менингити, включени в тази рубрика, най-често имат вторичен характер, като налице е друго системно заболяване със същия причинител, но различна локализация.

В рубриката менингит, предизвикан от други бактерии, са разгледаните следните форми на болестта с характерните за тях особености:

• менингит, причинен от бацил на Friedlander (Klebsiella pneumoniae): род Клебсиела са капсулирани бактерии, спадащи към семейството на ентеробактериите. Към рода спада и т.нар. бацил на Friedlander, пръчковиден Грам-отрицателен бактерий, чест причинител на пневмонии. Клебсиела-инфекциите са с по-голяма честота при имунокомпрометирани пациенти, диабетици, новородени, както и като резултат от вътреболнични инфекции. За възникването на менингит, е необходимо бактерия да попадне директно в нервната система, да се разпространи хематогенно с кръвта от първичното огнище или попада по съседство от инфекциозно огнище в ушите, черепните кости или от мозъчен абсцес. Клиниката на заболяването започва с остро повишаване на температурата, силно главоболие, гадене, повръщане. Рано се появяват признаците на менингеално дразнене с нарушено съзнание в количествено и/или качествено отношение
• менингит, причинен от Esherichia coli: ешерихия коли е Грам-положителен кокобактерий, спадащ към род Ентерококи, които се срещат като нормална флора в храносмилателния тракт. Менингитът, причинен от Esherichia coli, възниква обикновено при новородени, лица с потисната имунна система, след травми и неспазване на асептиката при хирургични операции. Пътят на проникване на инфекцията може да бъде директен, хематогенен или по съседство, като при новородени заразяването става при преминаване на плода праз родовия канал. Предразполагащи фактори, като недоносеност на плода, спомагат за възникване на заболяването. Клиниката на менингита протича със силно изразен интоксикационен синдром с увредено общо състояние, висока температура, липса на апетит, повръщане, гърчове, общомозъчна и огнищна симптоматика. При преглед се установяват симптоми на менингеално дразнене, като главоболие, вратна ригидност, симптом на Керниг, горен и долен Брудзински. При кърмачета е трудно да се установят тези симптоми, но е налице положителен симптом на Лесаж и издуване на фонтанелите (бомбиране) от повишеното вътречерепно налягане

Неглижирането на симптомите, както и забавянето на консултацията със специалист и съответно закъснение с терапията крият висок риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, сред на-честите от които са дехидратация (обезводняване), психомоторна възбуда, неврологичен дефицит, нарушения в слуховия и/или зрителния анализатор, бъбречна недостатъчност, шок, коматозно състояние.

Диагностика и лечение

Диагностичният подход при бактериален менингит изисква своевременни, целенасочени и комплексни изследвания за установяване и потвърждаване на диагнозата, диференциране от другите видове инфекциозен менингит, както и уточняване на специфичния етиологичен причинител с цел оптимизация на антибиотичното лечение.

Диагнозата на менингит, предизвикан от други бактерии, се основава на добре снета анамнеза, физикален преглед и неврологичен статус, лабораторни, микробиологични и образни изследвания. Необходимо е да се идентифицира първичното огнище, ако има такова.

При прегледа се установяват признаци за менингеално дразнене, като вратна ригидност, горен Брудзински, долен Брудзински, Керниг. Възможно е установяване на неврологичен дефицит, пареза на черепно-мозъчни нерви по базата на черепа, хиперестезия (повишена сетивна чувствителност), промени в сърдечния ритъм, нарушено съзнание, бомбиране на голямата фонтанела.

Важно място в диагностиката заема изследването на ликвора чрез извършване на лумбална пункция, като налице е повишено налягане на ликворната течност, мътност, плеоцитоза (повишен брой на клетките, предимно сегментоядрени левкоцити), повишен белтък, намалено количество захар.

Могат да се използват и образни изследвания, най-често компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс. Изследват се кръв и урина и се взема материал за микробиологична диагностика.

Диференциална диагноза на менингеалната инфекция се прави с друг вид менингит, с обемзаемащ процес, мозъчен абсцес, менингизъм (менингеално дразнене без ликворни промени) и други.

Терапевтичният подход при бактериален менингит изисква спешни мерки, първоначално етиотропно антибиотично лечение (с широкоспектърен препарат, който покрива най-честите бактериални причинители и преминава в достатъчно високи концентрации през хематоенцефалната бариера) и реанимационни мероприятия за възстановяване състоянието на пациента.

Лечението на менингита се провежда в болнична обстановка, от екип от различни специалисти и е необходимо интензивно наблюдение.

Прилага се антибиотична терапия (първоначално етиотропна, а след получаване резултатите от микробиологичната диагностика и антибиограмата може да се наложи корекция на антибиотика с по-подходящ такъв) и симптоматични средства за овладяване съпътстващия мозъчен оток, сърдечно-съдовите и други нарушения.

Често се налага включване на парентерални вливания за корекция на алкално-киселинното равновесие, електролитния баланс, хемопоезата, дехидратацията, както и подходящи антипиретици, аналгетици, противовъзпалителни средства, а при нужда и кортикостероиди за кратък период от време.

Прогнозата на менингит, предизвикан от други бактерии, не е особено добра, като смъртността е сравнително висока. Поради първично увреденото състояние на пациента, усложненията са чести, с развитие на траен неврологичен дефицит, формиране на абсцеси, сепсис, увреждане на зрението и слуха, когнитивен спад.

Заглавно изображение: CCO Public Domain