Разстройство на половия идентитет в детска възраст МКБ F64.2

Разстройството на половия идентитет в детска възраст, известно още като полова дисфория при деца, е официална диагноза за деца, които изпитват значително недоволство (джендър дисфория) поради несъответствие между биологичния им пол и полова идентичност.

Според проспективни проучвания, по-голямата част от децата, диагностицирани с полова дисфория, престават да желаят да бъдат съответния пол до пубертета, като повечето от тях растат и се идентифицират като гей, лесбийки или бисексуални, със или без хирургична намеса. Ако дисфорията продължава до пубертета, много вероятно е да остане трайна.

История

Историческото и съвременно съществуване на разстройството на половия идентитет в детска възраст е документирано в световен мащаб.

Въвеждането на диагнозата през 1980 г. беше предшествано от многобройни проучвания и лечения, започващи още през 50-те и 60-те години. Превенцията на транссексуалността и хомосексуалността е изрично посочена като цел на много от тези проучвания. Публичното появяване на възрастни транссексуални жени през 50-те години на миналия век беше ново и скандално. Това създаде редица проблеми на психолозите, мотивирайки някои да положат усилия за предотвратяване на по-нататъшното им появяване. По онова време транссексуалните жени започват да публикуват разкази от първо лице, които подчертават осъзнаването на тяхната женственост в млада възраст.

Един от ранните изследователи е George Alan Rekers, който фокусира докторското си изследване от 1972 г. върху лечението на този тип хора. Той описва промяната в поведението, което разделя на:

• женска поза
• походка
• жестове на ръцете
• женственост в гласа
• интерес към женското облекло
• женска тематика на разговори

Характеристика

Началото на това разстройство може да бъде още на 4-годишна възраст, но диагнозата не може да бъде поставена до юношеска или зряла възраст. При подрастващите и възрастните, нарушението се проявява с различни симптоми, като например желание за промяна на първични и вторични полови характеристики (например инжектиране на хормони или операция). Те вярват, че са родени в неправилен пол.

До късна юношеска или зряла възраст 75% от момчетата с анамнеза за нарушение на половата идентичност имат хомосексуална или бисексуална ориентация. Децата имат съпътстваща тревожност при раздяла и генерализирана тревожност, докато подрастващите са изложени на риск от депресия, самоубийствени идеи и опити за самоубийство. Възрастните имат съпътстваща тревожност и депресия. 1 от 30 000 мъже и 1 на 100 000 жени се подлагат на операция за промяна на пола.

Симптоми

Хората с разстройството на половия идентитет в детска възраст се характеризират с по-екстремна полова дисфория в детска възраст, отколкото останалите. Те се дефинират като разстройства, при които детето проявява изразена и постоянна идентификация с противоположния пол и постоянен дискомфорт (дисфория) от собствения си пол, както и чувство за неуместност в ролята на собствения пол.

Симптомите на такова дете включват:

1. Несъответствие между реалния по на детето и този, които иска да бъде, което е налице в продължение на 6 месеца или по-дълго.
2. Силно желание да бъде от другия пол.
3. При момчетата силно предпочитание за носене на женско облекло и отказ за носене на традиционно мъжки дрехи.
4. При момичетата предпочитание за носенето на типично мъжки дрехи и отказ от носенето на традиционно женско облекло.
5. Интерес към играчките, игрите или дейностите, обичайно характерни за другия пол.

Хората с полова дисфория могат да си позволят да изразят истинската си същност и открито желаят да бъдат утвърдени в своята полова идентичност. Те могат да използват дрехи и прически, да приемат ново име на съответния пол. По подобен начин децата с дисперсия между половете могат да изразят желанието си да бъдат от противоположния пол и да твърдят, че са (или ще растат) като него. Те също предпочитат или изискват дрехи, прически и да се наричат по име, характерно за противоположния пол.

Състоянието е свързано с клинично значим дистрес или затруднения в социални, училищни или други важни области на функциониране. За да се разграничат нарушенията на половата идентичност от по-незначителните интереси към противоположния пол, тези характеристики трябва да са постоянни и да водят до емоционално и социално увреждане.

Докато някои деца изразяват чувства и поведение, свързани с полова дисфория на 4 или повече години, много от тях не успяват да го направят до пубертета или много по-късно. Деца в пубертета, изведнъж се оказват неспособни да се идентифицират със собственото си тяло. Юноши стават неспособни да се изкъпят или да облекат бански костюм.

Диагностика

При деца, диагнозата за полова дисфория включва най-малко 6 от следните признака и свързано с тях значително затруднение или нарушение на функцията, което продължава най-малко 6 месеца:

1. Силно желание и настояване да бъде от другия пол.
2. Предпочитание за носене на дрехи, характерни за противоположния пол.
3. Интерес за ролите на другия пол.
4. Предпочитание към играчките, игрите или дейностите, нормално използвани от другия пол.
5. Отхвърляне на играчки, игри и занимания, характерни за неговия пол.
6. Неприязън към анатомията на противоположния пол, без сексуално влечение.

Лечение

Диагнозата и лечението на разстройството на половия идентитет в детска възраст попада в експертните познания на детските и юношеските психиатри, които обаче трябва редовно да комуникират с колегите по сексуална медицина и педиатрична ендокринология. Необходимо е да се използват едновременно множество подходи и да се включат в клиничната терапевтична работа.

Индивидуално и семейно консултиране се препоръчва за деца с полова дисфория. Хирургията и хормоналната терапия са варианти, но те не са желани от всеки пациент и чувствата на страдание могат да продължат и след това лечение. Възможностите трябва да бъдат обсъдени в психотерапевтични консултации.

Докато някои хора успяват сами да преодолеят симптомите на страдание, психотерапията често е много полезна за постигането на балансиране на личността, което улеснява самоконтрола и справянето със силни емоции, които са резултат от предизвикателства, свързани с околните или социална стигма. Най-добрите резултати за хората с полова дисфория са постигнати след ранна диагностика, поддържаща среда и цялостно лечение.