Послеродово психично разстройство, неуточнено МКБ F53.9

Раждането на дете обикновено се представя като завладяващо и щастливо събитие. В действителност обаче, няколко дни след раждането на детето, около 40–80% от майките изпитват симптоми на депресия и емоционална лабилност. Това явление обикновено намалява след няколко дни без психиатрично лечение.

Следродилните психиатрични заболявания първоначално се приемали като група нарушения, специално свързани с бременността и раждането. По този начин се различавали от другите видове психиатрични заболявания. Доказателствата сега твърдят, че послеродово психично разстройство, неуточнено на практика не се различава от психиатричните разстройства, които се появяват в други моменти от живота на жената.

Жените, които съобщават за неадекватна социална подкрепа, брачно неудовлетворение или скорошни негативни житейски събития, като смърт в семейството, финансови затруднения или загуба на работа, са по-склонни да изпитат следродилни психични разстройства. Въпреки това не е налице очевидна и последователна връзка между факторите по време на бременност и риска от следродилни психични разстройства.

Различните симптоми, които се появяват след раждането, пречат на изискванията на бебето относно грижата за него и пълноценното майчинство. Поради това майките със следродилни разстройства често проявяват специфични поведенчески ограничения по време на контакт с бебето си. По-конкретно:

1. Постнатално депресираните майки, в сравнение със здравите, показват по-малко положителни чувства, влагат по-малко емоционално участие и по-малко отзивчивост спрямо децата си.
2. Тревожните майки имат преувеличено поведение и повишена възбуда при контакт с децата си. Някои от тях, страдащи от натрапчиви мисли по отношение на увреждания на бебето, са склонни да се изолират от контакт, тъй като те се страхуват да не го наранят.

Накратко, психиатричните разстройства след раждането компрометират способността на майката да отглежда детето си чрез обичайното емоционално отношение. Това е начин, което намалява качеството на взаимоотношенията майка-дете.

Пациентите и техните близки често пренебрегват следродилните психотични разстройства. Нелекуваното афективно заболяване след раждането поставя майката и бебето в риск и е свързано със значителни дългосрочни ефекти върху развитието и поведението на детето.

Следователно, подходящият скрининг, бързото диагностициране и лечение на психотични разстройства, са от съществено значение за благосъстоянието на майката и бебета.

Самоубийството е водещата причина за смъртта на майки в пуерперален период. Разпознаването на рисковите фактори на основните психични заболявания и разграничаването на нормалните емоционални промени и психиатричното разстройство по време на бременността е от решаващо значение. Необходимо е подобни въпроси да бъдат редовно включвани в професионалното обучение на акушерски, акушер-гинеколози, лекари от първичните грижи и психиатричен персонал.

Антидепресантите остават първата линия на лечение на послеродово психично разстройство, неуточнено. Има обаче предварителни данни, които предполагат, че естрогенът, самостоятелно или в комбинация с антидепресант, може да бъде от полза.

Обикновено симптомите се успокояват след 2-4 седмици. Пълната ремисия може да отнеме няколко месеца. Ако това е първият епизод на постродилно психотично разстройство, се препоръчва 6-12 месеца лечение. При частично повлияване повишаването на дозата на лекарството може да бъде полезно. За жени с повтаряща се симптоматика е показано продължително поддържащо лечение с антидепресанти.