Разстройства на обмяната на орнитина МКБ E72.4

Разстройства на обмяната на орнитина включва в себе си заболяването орнитинемия.

Орнитинът е неесенциална аминокиселина, водеща началото си от разпадането на аргинина в цикъла на лимонената киселина. Тя помага за изграждане на мускулатурата и за редукцията на телесната мазнина, особено когато е в комбинация с аминокиселините аргинин и карнитин.

Орнитинът е необходим и за изграждането на цитрулин, пролин, глутаминова киселина - аминокиселини, които осигуряват снабдяването на клетките с енергия. В комбинация с аргинин, аминокиселината орнитин участва в хранителните добавки за натрупване на мускулна маса. Това се дължи на факта, че орнитинът увеличава нивата на инсулина и растежния хормон, което е необходимо за поддържане на мускулатурата по време на физически упражнения.

Разстройство в обмяната на орнитина е ХХХ синдрома - хиперорнитинемия, хиперамониемия, хомоцитрулинемия. Представлява много рядко вродено нарушение в метаболизма на орнитина. Налице е дефект в транспортирането на орнитина в митохондриите, което инхибира цикъла на уреята, като по този начин засяга отстраняването на азота от организма. Типичните симптоми, с които се изявява състоянието са забавяне на растежа и развитието, засягане на говора, атаксия.

Патогенезата на заболяването е много специфична. В цикъла на уреята общо пет езима превръщат токсичните амониеви йони в урея, която се екскретира чрез бъбреците. Тези ензими се откриват в перипорталните хепатоцити, епителните клетки на тънките черва и бъбреците.

Първите няколко етапа от цикъла на уреята се извършват в матрикса на митохондриите. Под действие на ензима карбамоил фосфат синтетаза от амониеви и бикарбонатни йони се синтезира карбамоил фосфат. В реакцията участва орнитина. Той се транспортира във вътрешността на митохондриалния матрикс с помощта на преносител.

От орнитин и карбамоил фосфат под действие на ензима транскарбамоилаза се образува цитрулин. Цитрулинът преминава пасивно от митохондриите в цитозола, където се извършват следващите няколко етапа от цикъла на уреята. При кондензацията на цитрулин и аспартат се получава аргининосукцининова киселина. Уреята и орнитина се произвеждат с участие на ензима аргиназа. При нормални обстоятелства, орнитинът произведен извън митохондриалния матрикс, се транспортира вътре в митохондриите, където се използва в цикъла на уреята.

При синдромът ХХХ (хиперорнитинемия, хиперамониемия, хомоцитрулинемия) се установява дефектен преносител на орнитина през вътрешната митохондриална мембрана. Тъй като цикъла на уреята не може да продължи без наличие на орнитин в митохондриите, изхвърлянето на амоняка се забавя и нивата му в кръвта се повишават. В отсъствие на орнитин, ензимът орнитин транскарбамоилаза може да превърне лизина в хомоцитрулин, което повишава нивата на хомоцитрулин в кръвта и обуславя хомоцитрулинурия.

Клинично при разстройство в обмяната на орнитина се наблюдават специфични симптоми.

При пациентите се установява дефицит на коагулационни фактори VII и X. Често срещани симптоми са изоставане в развитието, затруднения в училище, нарушена чернодробна функция, повръщане. Лабораторно се установяват увеличени нива на трансаминазите с лека коагулопатия.

При начало на симптоматиката в неонаталния период са характерни повръщане и летаргия. Периодът може да бъде асимптоматичен или с тежка хиперамонемия. През ранното детство симптомите може да съвпаднат с включването на твърда храна с високо съдържание на протеини около времето на отбиването. Възможни са хореоатетозни епизоди и нормална неврологична функция между епизодите. Наблюдават се хипотония, припадъци, изоставане в растежа.

При начало на синдрома в периода на детството се наблюдават епизоди с атаксия или хореоатетоза. Детето често отказва да се храни с месо и риба, както и да пие мляко. Характерни симптоми са припадъци, изоставане в развитието, полиневропатия, нарушения в походката и вниманието.

При възрастните се изявяват когнитивни нарушения, размазано виждане, обърканост и атаксия. Пациентите често отказват хрона, богата на протеини и са на вегетарианска диета.

За диагнозата  разстройство в обмяната на орнитина основно значение имат повишени плазмени нива на орнитин при поява на синдрома, постпрандиална хомоцитрулинурия, често се установяват повишени нива на глутамин и аланин, постпрандиална хиперамониемия, увеличени нива на чернодробните трансаминази и алкална фосфатаза при нормални нива на ГГТП, нивата на фактори VII и X може да са ниски.

Диференциална диагноза се с дефицит на аргиназа, автоимунен хроничен активен хепатит, цитрулинемия, фетален алкохолен синдром, фулминантна чернодробна недостатъчност, хепатит А, В, С, хепаторенален синдром, хиперамониемия и др.

Лечението се изразява в приложение на орнитин.