Разстройства на обмяната на тирозина МКБ E70.2

Разтройства на обмяната на тирозина включва заболявания като тирозинемия, алкаптонурия, хипертирозинемия, охроноза, тирозиноза.

Тирозинът е ароматна аминокиселина, която участва в синтезата на тиреоидните хормони, катехоламините и меланина. Нарушеният метаболизъм на тирозина стои в основата на няколко генетични или придобити заболявания, при които се наблюдават повишени плазмени концентрации на тази аминокиселина.

Към разтройства на обмяната на тирозина принадлежи тирозинемията.

В резултат от дефицит на специфични ензими, участващи в катаболизма на тирозина се получават няколко автозомно - рецесивни нарушения - наследствена тирозинемия тип 1, 2 и 3, и алкаптонурия.

Нормалните плазмени нива на тирозин са между 30 - 120 micromol/l. Стойности над 200  micromol/l се приемат за повишени. Клинична изява на състоянието не се наблюдава преди стойностите да се повишат над 500 micromol/l. Хипертирозинемията се диагностицира чрез количествено определяне на плазмените аминокиселини.

Тестът обикновено се извършва, за да се изключат чернодробни заболявания или неврологични аномалии. С термина тирозинемия се означават няколко състояния: преходна тирозинемия на новороденото, наследствена инфантилна тирозинемия, синдром на Richner - Hanhart и тирозинемия 3.

Наследствената инфантилна тирозинемия (тирозинемия 1) се характеризира с нарушена функция на бъбречните тубули и наличие на особена миризма. Ако не се лекуват, пациентите преживяват по - малко от 12 месеца. Чернодробна недостатъчност се развива през първите няколко месеца от живота. Хистопатологично в черния дроб и бъбреците се установява нодуларна цироза.

Тирозинемия 1 се дължи на липса или слаба активност на ензима фумарилацетоацетаза, който не може да разгради тирозина. В резултат той се натрупва в организма. Срещат се две форми на състоянието. По - честата възниква при новородени. По - малко срещаната се наблюдава при по - големи деца и при възрастните. При бебетата се появява диария и кървави изпражнения, повръщане, слабо наддаване на тегло, сънливост и раздразнителност. Черният дроб е увеличен, наблюдава се пожълтяване на кожата. Други прояви са рахита и забавяне на прохождането. При по - големите деца тирозинемия 1 се изявява след 2 месечна възраст със слабо наддаване на тегло, епизоди на повръщане и диария.

Тирозинемия 2 е със съвсем различна клинична изява. Характерно е наличието на роговични язви и хиперкератотични лезии на пръстите, дланите и ходилата, както и умствено изоставане. Заболяването се среща по - често в Арабските страни и Средиземноморието. Очните симптоми (зачервяване, фотофобия, повишено сълзене) се появяват през първата година от живота. Кожните лезии се изявяват след навършване на 1 година и включват хиперкератотични папули и плаки обикновено локализирани по дланите и ходилата. От страна на ЦНС най - важен е интелектуалния дефицит. Други симптоми са проблеми в поведението, нистагъм, тремор, атаксия, конвулсии.

Тирозинемия тип 2 се предава по автозомно - рецесивен път и се дължи на мутации в гена, кодиращ ензима тирозин аминотрансфераза. В резултат от дефицита на този ензим, се повишават нивата на тирозина и той се депонира в тъканите под формата на тирозинови кристали.

Тирозинемия 3 води до интермитентна атаксия без кожни лезии и хепаторенално засягане. Тя се дължи на дефицит на ензима 4-хидроксифенилпируват диоксигеназа. Дефектът на ензима води до натрупването на тирозин и фенилаланин в кръвта и повишена екскреция на тирозин с урината . Симптоматиката включва лека умствена изостаналост, припадъци, загуба на координация.

Към разтройства на обмяната на тирозина принадлежи алкаптонурията.

Типичните причини не са изяснени. Смята се , че се дължи на липсата на ензима хомогентизатоксидаза в черния дроб. Болестта е наследствена и се предава като рецисивен белег. Засягат се често цели семейства, обременени и с други обменни заболявания. По-често боледуват мъжете.

Клинично при алкаптонурията субективни оплаквания обикновено липсват. Рядко има парене и болки при уриниране. Основен признак е потъмняването на урината при престой на въздуха- до кафяв, дори черен цвят. В редки случаи се отлага синьочерен пигмент в хрущялите на носа, ушните миди, в интимата на кръвоносните съдове (охроноза). Може да се появят артрити.

За диагнозата основно значение има изследването на урината за хомогинтизинова киселина с разтвор на ферихлорид- при положителна проба урината се оцветява синьо.

Лечението е специфично. Храната трябва да съдържа предимно въглехидрати и мазнини.В диетата на болните се ограничават белтъчините до 0,6 гр/кг тегло. Намаля се месото, от животинските белтъчини се позволяват само яйца. Приемане на повече течности. Прилагане на високи дози вит. С, при артрити- кортикостероиди.

Към разтройства на обмяната на тирозина принадлежи охронозата.

Охронозата е рядко срещано заболяване, което се наблюдава в детска възраст.

Заболяването се дължи на нарушения засягащи обмяната на тирозина.

Клинично охронозата се характеризира с удебеляване и потъмняване на кожата.

За диагнозата основно значение има анамнезата, клиничната картина и лабораторните изследвания.

Диференциална диагноза се прави с всички заболявания, които имат подобна клинична симптоматика.

Лечението е много специфично и се осъществява от лекар специалист.

Към разтройства на обмяната на тирозина принадлежи тирозиназа.

Тирозиназата представлява мед, съдържащ ензим, който катализира окислението на феноли (като тирозин). Широко разпространена е в много живи същества.

Тирозиназата катализира синтеза на меланин и други пигменти от техните прекурсори тирозин.

Една мутация в човека пречи на синтеза на меланин и води до албинизъм, който засяга очите и кожата тип I (тирозиназа-отрицателни албинизъм). Тази мутация се среща сред един от 17 000 души.