Белтъчно-калорийно недохранване от умерена и лека степен МКБ E44

Протеиново-енергийното недохранване или протеиново-калоричното недохранване се наблюдава главно при кърмачета и деца в някои развиващи се страни. Характеризира се с енергиен дефицит, дължащ се на намаляване на всички макронутриенти и дефицит на много микроелементи. Заболяването е пример за неадекватен прием на протеини и/или енергия, който се намира между границата на гладуването и адекватното хранене.

Белтъчно-калорийно недохранване от умерена и лека степен представлява сравнително рядко срещано заболяване. То е характерно предимно за развиващите се страни и се среща значително по-рядко в развитите.

Етиология

Причината за възникването на белтъчно-калорийно недохранване от умерена и лека степен е предимно енергиен недостиг – при количествено и качествено недохранване с намален внос на белтъци и увеличен внос на въглехидрати.

В световен мащаб най-честата причина за недохранване е недостатъчният прием на храна. Децата в предучилищна възраст в развиващите се страни често са изложени на риск от недохранване поради зависимостта си от другите за храна, повишени нужди от протеини и енергия, незряла имунна система, причиняваща по-голяма податливост към инфекции, и излагане на нехигиенични условия.

Друг важен фактор е неефективното отбиване вследствие на незнанието, лошата хигиена, икономическите фактори и културните фактори. Прогнозата е по-лоша, когато протеиново-енергийно недохранване се появи при инфекция с човешки имунодефицитен вирус (ХИВ). Стомашно-чревните инфекции могат и често предизвикват клинично протеиново-енергийно недохранване поради свързана диария, анорексия, повръщане, повишени метаболитни нужди и намалена чревна абсорбция. Освен това паразитните инфекции играят основна роля в много части на света.

В развитите страни неадекватният прием на храна е по-рядка причина за недохранване, отколкото причината от намалена абсорбция или анормален метаболизъм. По този начин заболявания като кистозна фиброза, хронична бъбречна недостатъчност, злокачествени заболявания в детска възраст, вродени сърдечни заболявания и нервно-мускулни заболявания допринасят за недохранване в развитите страни. Непрестанни диети, неподходящото управление на хранителни алергии и психиатрични заболявания (например анорексия нервоза) също могат да доведат до тежко протеиново-енергийно недохранване.

Пациентите в напреднала възраст често са изложени на риск от протеиново-енергийно недохранване поради неадекватно хранене, което е определено като често срещан съпътстващ фактор за повишена заболеваемост и смъртност при възрастни жертви на изгаряния.

Протеиново-енергийното недохранване е едно от най-честите усложнения при пациенти с цироза на черния дроб, с докладвани проценти от 25,1% до 65,5%.

Пациентите на дългосрочна хемодиализа също могат да развият протеиново-енергийно недохранване; това е свързано с повишена заболеваемост и смъртност.

Пациентите с плоскоклетъчен карцином на хранопровода са изложени на риск от протеиново-енергийно недохранване.

Клинична картина

Клинично белтъчно-калорийно недохранване от умерена и лека степен има леко набелязана характерна симптоматика.

Основните показатели, по които се съди за наличието и степента на хипотрофия са намалената подкожна мастна тъкан, изоставане на телесната маса и ръста.

При деца може да се наблюдава раздразнителност, апатия, намалена социална отзивчивост, тревожност и дефицит на внимание. По-специално, детето е апатично, когато е необезпокоявано, но раздразнително, когато е взето.

Възрастните обикновено с протеиново-енергийно недохранване отслабват, въпреки че в някои случаи отокът може да прикрие загубата на тегло. Пациентите могат да опишат апатичност, лесна умора и усещане за студ.

Пациентите с протеиново-енергийно недохранване също могат да имат незарастващи рани. Това може да означава катаболен процес, който изисква хранителна намеса.

Диагноза

За диагнозата белтъчно-калорийно недохранване от умерена и лека степен се основава на различни фактори. Докато някога се е смятало, че нивата на серумен албумин са показателни за хранителния статус, новите насоки показват, че тази мярка не отчита сложността на синтеза на чернодробен протеин. Променените нива на серумен албумин и пре-албумин могат да бъдат отчетени от редица фактори, включително реакцията на острата фаза, състоянието на хидратация, състоянието на заболяването, клиничното състояние, изтичането на албумин от интра- до екстраваскуларните пространства и тежкия недостиг на цинк.

Вместо нивата на албумин, Академията по хранене и диететика и Американското общество за парентерално и ентерално хранене установиха нови стандарти за диагностициране на недохранване при възрастни. Вместо единичен параметър, препоръките се основават на набор от измерими характеристики, показателни за хранителния статус. За да бъдат диагностицирани с белтъчно-калорийно недохранване от умерена и лека степен, пациентите трябва да отговарят на поне 2 от следните 6 характеристики:

• недостатъчен енергиен прием
• значителна загуба на тегло
• загуба на мускулна маса
• загуба на подкожни мазнини
• натрупване на течности несвързани с хиперволемия
• намалена сила на ръкостискане

Лечение

Лечението на белтъчно-калорийно недохранване варира в зависимост от тежестта и етиологията на проблема. Пациентите, страдащи от хранителни разстройства, ще се нуждаят от подходящ диетичен план във връзка с подкрепа на психичното здраве. За хоспитализирани пациенти се препоръчва екипен подход, който включва лекар, медицинска сестра, диетолог и други клиницисти за прилагане на подходящ план за грижа за храненето. Пациентите с недохранване могат да се възползват от перорални хранителни добавки и в някои случаи парентерално или ентерално хранене, за да помогнат за подобряване на хранителния статус. И накрая, независимо от етиологията, образованието по хранене е от съществено значение за дългосрочното здраве на пациент с недохранване.

Някои лица, лекувани за белтъчно-калорийно недохранване, са изложени на риск от синдром на повторно хранене, при който хипофосфатемия, хипокалиемия и хипомагнезиемия могат да доведат до нарушения в сърдечната, неврологичната, стомашно-чревната, дихателната, хематологичната, костната и ендокринната системи. Световната здравна организация е разработила насоки за предотвратяване на тези усложнения и за установяване на преход към нормалност. Лечението се състои от 3 фази: стабилизация, рехабилитация и проследяване.

Началната (стабилизираща) фаза протича от 1-7 дни. Състои се от лечение и профилактика на хипогликемия, хипотермия, дехидратация и инфекция; корекция на електролитен дисбаланс и дефицит на микроелементи; и предпазлив режим на хранене.

Фазата на рехабилитация продължава от 2-6 седмици. Състои се от постигане на догонващ растеж, осигуряване на сензорна стимулация и емоционална подкрепа.

Необходимо е проследяване, тъй като някои пациенти рецидивират. Препоръчва се осигуряване на хранителни добавки за всички възрасти, засегнати от белтъчно-калорийно недохранване от умерена и лека степен, за да се предотврати повторното недохранване. Освен това се установи, че обучението за ползите от кърменето и хигиената е полезна интервенция сред педиатричната популация.

Заглавно изображение: freepik.com