Първичен хипералдостеронизъм МКБ E26.0

Първичният хипералдостеронизъм представлява заболяване, за което е характерно несъответно и нерегулярна свръх продукция на алдостерон. Заболяването се нарича още синдром на Conn.

Най-честата причина за първичен хипералдостеронизъм е едностранен аденом засягащ жлезата. Заболяването се наблюдава най-често в четвърто-пето десетилетие. Втората по-честота причина за заболяването е двустранната бъбречна хиперплазия. Макар и рядко заболяването може да бъде резултат на надбъбречен карцином.

Патогенезата на заболяването се изразява в нарушения, които се дължат на високите нива на алдостерон. Повишените нива на алдостерон повишават обмяната на натрий срещу калиеви и водородни йони в дисталните тубули, вследствие на което настъпва намаление на общото съдържание на калий в организма. Повишената натриева реабсорбция води до развитието на хипертония.

Три различни патологични състояния причиняват хипералдостеронизъм. Те биват:

• аденом
• двустранна хиперплазия
• карцином

Клинично първичен хипералдостеронизъм може да бъде асимптоматичен, но най-често симптомите са свързани с хипертонията и хипокалиемията.

Хипокалиемията се изразява в мускулна слабост, парези или интермитентни парализи, полиурия с никтурия и полидипсия. Вслествие на хипокалиемията могат да се наблюдават ритъмни нарушения. Електрокардиограмата се характеризира с депресия на ST-сегмента, на Т-вълната и поява на U-вълна.

Хипертонията е умерено изразена с по-често увеличено диастолно налягане.

При част от случаите с първичен хипералдостеронизъм може да се наблюдава нарушен въглехидратен толеранс, поради инхибиция на инсулинота секреция. Поява на неинсулинозависим захарен диабет се наблюдава рядко.

Основно значение за поставянето на диагнозата имат наличните симптоми, лабораторните изследвания, които показват ниско ниво на калий и висок натрий, бикарбонати и повишено pH. Установяват се високи нива на хормона алдостерон. Посредством скенер могат да се установят промени в надбъбреците. Значение се отдава и на сцинтиграфията на надбъбреците.

Лечението на първичния хипералдостеронизъм е предимно оперативно - отстраняване на аденома на надбъбречната жлеза. При противопоказания се прилага медикаментозно лечение с диуретици (спиронолактон).

Прогнозата е добра при адекватно проведено лечение.