Други уточнени разстройства на паращитовидните жлези МКБ E21.4

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Симптоми и усложнения

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Към други уточнени разстройства на паращитовидните жлези се включват паращитовидните кисти, които представляват редки доброкачествени лезии в областта на паращитовидните жлези. Причините за появата им не са напълно изяснение, често протичат безсимптомно, но при част от засегнатите могат да причинят притискане на разположени в съседство структури, съдове и нерви при нарастване на своите размери. Някои от кистите могат да бъдат функционално активни и да секретират паратхормон, което да причини симптоми, наподобяващи хиперпаратиреоидизъм. Диагнозата е предимно с помощта на образни изследвания, а дефинитивното лечение включва оперативно отстраняване на кистите.

Причини и рискови фактори

Към други уточнени разстройства на паращитовидните жлези се включват паращитовидните кисти (киста на паращитовидните жлези). Срещат се много рядко в клиничната практика, но често се диагностицират погрешно.

По същество представляват доброкачествени образувания, които произхождат от тъканите на паращитовидните жлези.

Могат да бъдат вродени, придобити или функционални в зависимост от някои особености:

• вродени кисти: наричат се още истински кисти и са резултат от аномалии в развитието на някои структури по време на ембриогенезата. Съдържат епителна обвивка и могат да се открият скоро след раждането
• придобити кисти: наричат се още псевдокисти и са по-често срещани от вродените форми. Възникват след дегенеративни промени, кръвоизлив или некроза в аденом или хиперплазирала тъкан на паращитовидните жлези и обикновено са без епителна обвивка, изпълнени с бистра течност
• функционални кисти: важна форма на заболяването са така наречените функционални кисти, които са вродени или придобити и показват възможност за секреция на паратхормон

Причините за поява на киста в паращитовидните жлези все още не са напълно изяснени, като се предполага вредното въздействие на някои фактори, включително предшестваща патология в областта на паращитовидните жлези, кръвоизливи или травми в областта на шията, хирургични интервенции в областта на шията (особено оперативна намеса по повод заболяване на щитовидната жлеза), лъчетерапия в областта на шията и други.

Симптоми и усложнения

Повечето кисти на паращитовидните жлези са малки по размери и обикновено са безсимптомно, откриват се най-често случайно при образни изследвания или интервенции в областта на шията по друг повод.

При част от засегнатите кистите могат да имат по-големи размери, да са хормонално активни (да секретират паращитовиден хормон) и съответно да провокират появата на различни по вид и тежест оплаквания:

• локални оплаквания: местните симптоми са резултат от притискане от кистата на съседни тъкани, съдове, нерви и могат да включват затруднения в преглъщането, задух, промени в гласа при компресия на гласните връзки, често главоболие при притискане на някои кръвоносни съдове и влошаване доставките на кислород, усещане за натиск или тежест в областта, подутина в предната част на шията и други
• системни оплаквания: при функционално активни кисти са възможно оплаквания, наподобяващи хиперпаратиреоидизъм в резултат от прекомерна секреция от кистата. Възможни са хиперкалциемия (високи нива на калций в кръвта) и свързаните с това усложнения, умора, слабост, отпадналост, болка по мускули, кости и стави, повишена склонност към бъбречно каменна болест, язвена болест, панкреатит и други, невропсихични оплаквания, когнитивен спад, нарушения на съня и много други

Макар и рядко е възможно развитие на тежки усложнения, включително тежки компресивни увреждания и проблеми с дишане, преглъщане, говор, инфекция или хеморагия в кистата, погрешна диагноза (главно се възприема като заболяване на щитовидната жлеза във връзка с по-високата им честота), развитие на хиперпаратиреоидизъм и свързаните с него усложнения (остеопороза, патологични фрактури, бъбречни кризи, депресия и други).

Диагноза и изследвания

Диагнозата при други уточнени разстройства на паращитовидните жлези често е предизвикателство във връзка с тяхната ниска честота, неспецифично протичане и риск от погрешна диагноза с друго заболяване на паращитовидните или на щитовидната жлеза.

Диагностичният подход следва да бъде обстоен и целенасочен, включвайки:

• разпит и преглед: данни за известни подлежащи заболявания, травми, операции, облъчване в областта на шията, прием на лекарства, в комбинация с обстоен преглед, оглед и палпация на шийната област
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания, като е важно проследяването нивата на калций, фосфати, паратхормон, а за подпомагане на диференциалната диагноза често се назначават чернодробни ензими, бъбречни показатели, щитовидни хормони и TSH, маркери на възпалението и други
• образни изследвания: с най-висока информативна стойност са образните изследвания, включително ехография на шията, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на областта, сцинтиграфия с технеций, а при възможност може да се извърши и фина иглена аспирация за подпомагане различаването от злокачествени лезии

Паращитовидните кисти трябва да се разграничат от някои други заболявания на паращитовидните жлези и тиреоидеята, включително кисти на щитовидната жлеза, хемангиоми, лимфангиоми, уголемени лимфни възли, кистозни метастази и други.

Лечение

Терапевтичният подход при други уточнени разстройства на паращитовидните жлези зависи до голяма степен от общото състояние на засегнатите, диагностичните находки и редица други особености:

• консервативно лечение: малките кисти, които протичат безсимптомно или с едва забележими оплаквания или са случайна находка при провеждане на изследвания по друг повод и не са функционално активни обикновено не изискват специфично лечение, а само проследяване и наблюдение с периодични образни изследвания (главно ехография)
• хирургично лечение: при установяване на големи по размери кисти, които са функционално активни и/или водят до значими оплаквания е необходима хирургична намеса и оперативно отстраняване (ексцизия на кистата или частична резекция на засегнатата жлеза)

След оперативно лечение пациентите също подлежат на активно наблюдение и по-чести профилактични прегледи в първите две години във връзка с риск, макар и нисък, от рецидив на състоянието.

Прогноза

При много от пациентите с други уточнени разстройства на паращитовидните жлези прогнозата е благоприятна, тъй като кистите имат доброкачествен характер и подлежат на оперативно премахване. При навременна диагноза и лечение рисковете от сериозни усложнения са ниски.

Въпреки благоприятната прогноза се препоръчва проследяване в дългосрочен план и лабораторен и ехографски мониторинг с проследяване нивата на калций и паратхормон и ехография на паращитовидните жлези.

Изображения: freepik.com