Други уточнени разстройства на паращитовидните жлези МКБ E21.4

Към други уточнени разтройства на паращитовидните жлези спадат псевдо хипопара тиреоидизма, хипопаратиреидизма и хиперпаратиреоидизма.

Псевдохипопаратиреоидизмът е рядко, наследствено заболяване, при което се наблюдава нарушение на рецепторите. При псевдохипопаратиреоидизма секрецията на паратхормон е нормална. Заболяването протича със симптоматика на хипопаратиреоидизма.

Най-често заболяването среща при деца, като обикновено проявата му е след три годишна възраст.

Клинично заболяването се характеризира с изоставане в растежа, наличие на затлъстяване, понижени нива на калция и фосфора в кръвта, къса шия, кръгловато лице, аномалии, засягащи пръстите на крайниците, калцификати разположени в подкожието.

Към други уточнени разтройства на паращитовидните жлези спада хипопаратиреоидизма.

Хипопаратиреоидизмът представлява ендокринно заболяване при което паращитовидните жлези не произвеждат достатъчно количество паратхормон (хормон отделян от паращитовидните жлези). Паратхормона има съществено значение за нивата на калция и фосфора в организма. При хипопаратиреоидизъм нивата на калций спадат значително, а тези на фосфора се увеличават.

Причините за заболяването са увреждане или отстраняване на паращитовидните жлези по време на операция (най-често на щитовидната жлеза), увреждане при терапията на хипертиреоидизма, синдром на Di George, метаболитна алкалоза, автоимунни заболявания.

Клиничната картина на заболяването се характеризира с наличие на суха кожа, чупливи нокти, мускулни крампи, парестезии, болки в корема, дисменорея, нарушения засягащи зъбите.

Много характерен симптом на заболяването е тетанията. Характерно за тетания са карпопедалните гърчове. При гърчовете се засягат горните или долни крайници. При деца гърчовете нерядко са генерализирани. Понякога преди появата им се наблюдава мравучкане, сърбеж, болка по крайниците. При изследване могат да се установят симптомите на Chvostek и Trousseau.

За диагнозата хипопаратиреоидизъм значение има клиничната картина, нивата на партхормона, калция и фосфора.

Лечението на хипопаратиреоидизъм не е лесна задача. То се осъществява с калциеви препарати, като е задължително да се проследява нивото на серумния калций.

Към други уточнени разтройства на паращитовидните жлези спада хиперпаратиреоидизма.

Хиперпаратиреоидизъм представлява заболяване, което се характеризира с повишена продукция хормони от паращитовидните жлези.

Хиперпаратиреоидизмът може да се класицифацира като първичен и вторичен.

Причините за първичния хиперпаратиреоидизъм са в самите паращитовидни жлези. Той може да се дължи на хиперплазия или аденом.

Вторичният хиперпаратиреоидизъм може да се развие при хронична бъбречна недостатъчност, рахит, стомашно-чревни заболявания и други.

Клиничната картина на хиперпаратиреоидизъмсе характеризира с намалена нервно-мускулна възбудимост, адинамия, отпуснатост, остеопороза (болки по костите и спонтанни фрактури), бъбречни калкулоза и възможност за развитие на бъбречна недостатъчност.

За диагнозата хиперпаратиреоидизъм значение има клиничната картина, нивата на партхормона, калция и фосфора.

Лечението на заболяването обикновено е оперативно и се изразява в отстраняване на аденома или на част от паращитовидните жлези, консумация на храни богати на калций и фосфор (предимно млечни продукти).