Други форми на хиперпаратиреоидизъм МКБ E21.2

Други форми на хиперпаратиреоидизъм представляват състояние, което се характеризира с повишената секреция на паратиреоиден хормон от паращитовидните жлези. Към други форми на хиперпаратиреоидизъм спада този, който се дължи на хронична бъбречна недостатъчност.

Патогенезата на други форми на хиперпаратиреоидизъм представляват състояние, което се характеризира с повишената секреция на паратиреоиден хормон от паращитовидните жлези. Към други форми на хиперпаратиреоидизъм спада този, който се дължи на хронична бъбречна недостатъчност. се изразява в това, че поддържането на хипокалциемичното състояние може да доведе до състояние, при което хиперпластчните паращитовидни жлези стават автономни, остават трайно хиперактивни и предизвикват хиперкалциемия. Нефролитиаза се наблюдава при голяма част от болните с хиперпаратиреоидизъм. Серумният калций е умерено повишен, а уринната секреция значителна.

Клиничната симптоматика при други форми на хиперпаратиреоидизъм се характеризира с повишената секреция на паратиреоиден хормон от паращитовидните жлези. Към други форми на хиперпаратиреоидизъм спада този, който се дължи на хронична бъбречна недостатъчност. се дължи на хиперкалциемията. Тя се представя от наличието на полидипсия, полиурия, безапетитие, запек, коремни болки, главоболие, умора, емоционална лабилност. Могат да се образуват калцификати по корнеята. Тежката хиперкалциемия води до загуба на тегло, анемия, аритмии, артериална хипертония, панкреатит, язвена болест. В хода на хроничното заболяване може да настъпи паратиреоидна криза - остро повишение на нивото на калция, което се демонстрира с гадене, безапетитие, хипертония, нарушена бъбречна функция, психични прояви. Хиперкалциемичните кризи най - често са резултат от имобилизация, инфекция, дехидратация, малигнено заболяване. При пациентите с изразена нефролитиаза се наблюдават бъбречни колики и хематурия. В резултат от резорбцията на костно вещество се развиват патологични фрактури и болезненост в костите.

Основно значение за поставянето на диагнозата имат лабораторни изследвания нивата на калция и фосфора, рентгенография, хормонални изследвания (чрез, които се определя се нивото на паратхормона или неговата биологична активност), ехография, КТ, ЯМР, изследвания за уточняване функцията на бъбреците.

Лечението на паратиреоидната криза се осъществява чрез адекватна рехидратация за нормализиране на гломерулната филтрация. Прилагат се още фосфати, митрамицин, калцитонин, глюкокортикоиди, фуроземид. Състоянието на болния с хронична бъбречна недостатъчност се повлиява значително посредством извършването на хемодиализа.