Субсерозен лейомиом на матката МКБ D25.2

Миомите на матката, известни още като фибромиоми, лейомиоми и фиброиди, представляват често срещани доброкачествени новообразувания, развиващи се в стената на матката или прикрепени за нея.

Различни проучвания показват, че около 25% от жените имат миома, която е достатъчно голяма, за да предизвика симптоми, докато при около 30-50% от жените са налице фибромиоми, които не предизвикват никакви симптоми (асимптомни миоми).

Този вид тумори се срещат много по-често при чернокожите жени, отколкото сред жените от бялата раса.

Класификация

Според локализацията си миомите на матката се разделят на три вида:

• субсерозни миоми;
• интрамурални миоми;
• субмукозни миоми;

Субсерозен лейомиом

Субсерозните лейомиоми на матката се развиват върху външната повърхност на матката, точно под серозната (перитонеалната) й повърхност, като продължават да нарастват в посока навън към коремната кухина, придавайки на матката възловиден, топчест външен вид.
Понякога тези тумори могат да бъдат прикрепени към матката посредством структура, подобна на стъбло/ствол — този вид миоми се наричат педункулирани субсерозни лейомиоми (субсерозни лейомиоми на краче).
Разграничаването на миомите на краче от овариална (туморна) маса в повечето случаи е затруднено.

В някои случаи субсерозните миоми на краче могат да се отделят от матката и да се превърнат в паразитни лейомиоми.

С течение на времето субсерозните миоми могат да нараснат значително на размери, но за разлика от субмукозните миоми, които могат значително да нарушат формата на маточната кухина, тъй като се развиват под лигавицата на матката, субсерозните фиброиди обикновено не водят до изменения в характеристиките на кухината на матката.
Подобно на интрамуралните миоми, които се развиват вътре в стената на матката, субсерозните фибромиоми също се срещат основно при жени, които са в репродуктивна възраст.

В по-голямата част от случаите субсерозните миоми не причиняват безплодие.

Понякога обаче голям и педункулиран (на краче) субсерозен лейомиом на матката може да има сериозни последици върху фертилитета и бременността.

Тъй като тези субсерозни тумори са разположени върху външната повърхност на матката, с увеличаване на размерите им те започват да притискат съседните органи и в някои случаи могат да спрат кръвоснабдяването на тези органи, а в изключително редки случаи органите могат да се превърнат в "донори" на кръв за самите тумори.

Клинична картина

Наличието на субсерозен лейомиом на матката не води до никаква симптоматика при по-голямата част от жените.
Ако са налице някакви прояви на заболяването, те обикновено са предизвикани от големи и педункулирани субсерозни миомни възли.

Ако все пак е налична симптоматика, най-често срещаните симптоми са:

• болка в таза;
• болка в гърба;
• запек и подуване на корема;
• генерализирано чувство за тежест или натиск в долната част на корема;
• често уриниране;
• бъбречно увреждане поради компресия на уретера;
• коремни спазми и болки;
• понякога, поради усукване на крачето на субсерозните миоми на краче, може да възникне болка;

Когато субсерозен лейомиом на матката е разположен само върху външната повърхност на матката, той обикновено не оказва влияние върху менструацията на жената.

Лечение

Медикаментозно лечение

При субсерозен лейомиом на матката медикаментозно лечение не съществува.
Лекарствена терапия се прилага само за облекчаване на симптомите, причинени от субсерозните фиброиди, като този вид лечение има само временен характер.

Хирургично лечение

Хирургичното лечение е най-ефективното лечение в случаите, при които е налице субсерозен лейомиом.

Поради разположението на този вид тумори върху повърхността на матката, лапароскопията се смята за най-практичната техника за тяхното отстраняване.

При лапароскопска миомектомия лапароскопът се въвежда в коремната кухина посредством разрез в областта на пъпа, прерязва крачето на педунукулираните субсерозни фибромиоми, след което ги нарязва на малки парчета и накрая ги премахва.

Други методи

Лапароскоп може да се използва и за миолиза, при която субсерозните тумори не се отстраняват, а се предизвиква тяхната деструкция (разрушаване) чрез блокиране на кръвоснабдяването им.

Емболизация на маточната артерия (a. uterina) е друг метод за лечение на субсерозните миоми, при който в артерията се въвеждат емболитични агенти, като целта е прекъсване на кръвния ток към миомата и последващото и унищожаване.

Усложенения

Понякога, уголемените субсерозни миоми могат да компресират (притиснат) маточните тръби, като в тези случаи безплодието може да се дължи на блокирането на фалопиевата тръба, защото се възпрепятства оплождането на яйцеклетката от сперматозоид.

Често, големите субсерозни фибромиоми могат да нарушат анатомията на таза до такава степен, че се затруднява нормалното улавяне на яйцеклетките от ресничките на маточните тръби по време на овулация, като крайния резултат отново е безплодие.

Възможно е субсерозен лейомиом на матката да попречи на бременността.

По време на бременност тези маточни тумори нарастват едновременно с матката и бебето, като по този начин матката става по-тясна, с по-малко от нормалното пространство, a това засяга не само развитието на плода, но и допринася за усложнения по време на бременността, както и трудности при раждането.