Скапула и дълги кости на горен крайник МКБ D16.0

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

Костната киста е доброкачествено новообразувание, което изхожда от съединителната тъкан, която не образува кост и хрущял.

Тя се среща по-често при деца и юноши на възраст между 5 и 15 години и по-често при мъжкия пол. Характерна е локализацията в горната трета на раменната кост и горната част на бедренната кост, на предмишницата и големия пищял.

ЕТИОЛОГИЯ:

Не е напълно изяснена. Приема се, че е резултат от множество причини като генетични, радиологични (под влияние на йонизираща радиация), вирусни, вредни химични вещества, инфекциозни причини.

ПАТОАНАТОМИЧНО:

Солитарна киста, която представлява еднокамерна кухина в костта, изпълнена със бистра жълтеникава или кървениста течност. Стените на кистата са тапицирани от бледорозова съединителнотъканна мембрана. Кортикалисът в областта на кистата е изтънял и раздут, но с гладка повърхност.

КЛИНИКА:

Протича без клинични прояви и най-често се открива след появата на патологична фрактура.

ДИАГНОЗА:

Рентгеновото изследване е основен метод на диагноза. Рентгеновата картина е типична. Характерна е локализацията на костната киста в горната част на раменната кост и бедренатта кост. С разтежа си кистата се отдаличава от метафизата и се приближава към диафизата на костта. Вижда се ограничено просветляване на костта с изтънена косттна част.

ЛЕЧЕНИЕ:

Лечението е оперативно - кюртаж на стените на кистата и запълване с костна тъкан от костна банка. С успех се прилага локално приложение в кухината на кистата на Депомедрол.

ГИГАНСКОКЛЕТЪЧЕН ТУМОР, OSTEOKLASTOMA

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:

Доброкачествен тумор , който произхожда от съединителната тъкан, която не образува кост и хрущял. Този тумор е с тенденция за злокачествено израждане и има гигански клетки тип остеокласти.

КЛИНИКА:

По-често се среща между 30 и 40 годишна възраст. Характерната му локализация е около коляното и около рамото. Като остеокластома се характеризира с неопределена болка, постепенно засилваща се, особенно типични са нощните болки, които тормозят болния. Появява се подутина, отначало незначителна, но после обхваща циркулярно крайника. Кожата е опъната, лъскава и затоплена. Много често настъпването на патологична фрактура (счупване), която настъпва в резултат на една незначителна травма е първата проява на заболяването.

При злокачествено израждане на тумора, той пробива костта и навлиза в меките тъкани. Тогав при натиск на подутината се чува хрущене подобно на пергамент. Това се дължи на надкосттната черупка, която го ограничава. Развитието на тумора в дългите тръбести кости е ексцентрично, а при юноши или късите тръбести кости се развива централно. В напредналите стадии рентгенологично се забелязва развитието на надкостна козирка, я в меките тъкани може да бъде ограничен с тънка " черупка " от новообразувана надкостна кост.

ДИАГНОЗА:

Рентгенологично се установява, че остеокластома е литично огнище (на разпад на костта), като локализацията му е в епиметафизите; многокамерност с преградки и пълна липса на периостална реакция.

ПРОГНОЗА:

Показателно за остеокластома е честото му повторение. При злокачественото му израждане остеокластома се отнася като злокачествен сарком, който дава ранни метастази (разсейки) във белия дроб.

ЛЕЧЕНИЕ:

Извършва се кюртиране на туморната тъкан, която има жълтеникав или тъмнокафяв цвят с месеста консистенция, трошлива на пипане и пломбаж с автоспонгиоза (от собствено гъбесто костно вещество) или от костна банка. При злокачествено израждане на остеокластома се прилага резекция на костта или ампутация. Допълнително може да се приложи и лъчетерапия.