Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Новообразувания in situ Карцином in situ на кожата Карцином in situ на кожата на ухото и външния слухов канал

Карцином in situ на кожата на ухото и външния слухов канал МКБ D04.2

Карцином in situ на кожата на ухото и външния слухов канал МКБ D04.2 - изображение

В това МКБ D04.2 Карцином in situ на кожата на ухото и външния слухов канал се разглеждат неинвазивните ракови заболявания, засягащи външното ухо.

Когато се прави оценка на кожните лезии на ухото, трябва да се имат предвид специфичните анатомични особености.

Външното ухо се състои от кожа, покриваща външния слухов канал и ушната мида, като и двете структури са изградени от еластичен хрущял.
Кожата е прикрепена към периоста (надкостница) и е слабо кръвоснабдена.
Епидермисът на вдлъбнатата част на ушната мида е разположен върху много тънко подкожие, което е здраво свързано към ушния хрущял. Изпъкналата част на ушната мида има по-дебело подкожие, с по-дебел слой подкожна мазнина, което води до известна отпуснатост на кожата в тази част на ухото.

В кожата на външния слухов канал има висока концентрация на холокринни церуменни (произвеждащи церумен) жлези, поради което секретираният церумен (ушна кал) може да замаскира съществуващи заболявания на кожата на входа на външния слухов канал. В случай на обструкция (запушване) с ушна кал, адекватната оценка на външния слухов канал трябва да се направи само след почистване, което може да разкрие съществуваща дерматоза.

Повече информация относно анатомичното устройство на външното ухо ще намерите в:

Ушната мида е податлива на въздействието на факторите на външната среда, а също и на травми.
Поради своята открита локализация, ухото е особено чувствително на действието на ултравиолетовата (UV) светлина, а оттам и към преканцерозни (предракови) и неопластични кожни лезии. Поради своята функция да участва във възприемането на звука, както и това, че е разположено на естетически значимо място, точната диагноза и лечение на злокачествените заболявания на външното ухо и имат голямо значение за пациента.

Когато са засегнати скрити области на външното ухо, откриването на измененията може да стане едва когато болестта е в доста напреднал стадий. Това се отнася основно за злокачествените тумори, които могат да се развият до инвазивна форма, което се дължи на много малката дебелина на кожата на външното ухо в сравнение с други части на тялото.

Двата основни вида карциноми in situ на кожата на ухото и външния слухов канал са плоскоклетъчен и базалноклетъчен.

Базалноклетъчният карцином in situ и последващия го базалноклетъчен карцином представляват около 90% от всички злокачествени кожни лезии в областта на главата и шията и следователно са най-често срещания тип карцином на кожата на ухото, като това прави до една пета от всички неоплазми, които включват ухото и слепоочната кост.

По-голямата част от базалноклетъчните карциноми in situ на кожата на ухото и външния слухов канал (означавани и като повърхностни базалноклетъчни карциноми) се развиват на ушния хеликс (ръбът на ушната мида отзад, отгоре и отпред в силно извит навън, като тази извивка се нарича helix) и в периаурикуларната област (областта около ушната мида), които са особено податливи, тъй като са изложени на много големи дози слънчеви (ултравиолетови) лъчи. Въпреки това, около 15% от повърхностните базалноклетъчни карциноми възникват във външния слухов канал.

Болестта на Боуен (Bowen) е интраепидермален (вътреепидермален) карцином in situ и представлява преинвазивна форма на плоскоклетъчния карцином на кожата.
Развитието му е изключително свързано с продължителното въздействие на слънчевите (ултравиолетови) лъчи, като при голяма част от лезиите е налице и човешки папилома вирус (HPV) тип 16.

Пораженията представляват еритематозни (зачервени), люспести петна или плаки с неправилна форма, които е възможно да се появят и на други места по кожата.
Лезиите могат да станат хиперкератозни (задебелени, поради прекомерно вроговяване на епидермиса), да се покрият с коричка, да се появят пукнатини или улцерации (разязвявания) и обикновено се срещат по откритите части на тялото, изложени на слънчева светлина, а при ухото те най-често се развиват по горната извивка на ръба на ушната мида (горната част на хеликса) или върху задната част на хеликса.

При карцином in situ във външния слухов канал са налице симптоми като:

  • болка;
  • продължителен сърбеж в ухото;
  • лесно кървене при допир;
  • оторея;
  • загуба на слуха;

При отоскопия може да се установи гранулационна тъкан и сивкаво-черен тумор с неравна повърхност.
При около 10% от случаите с болест на Боуен е възможна прогресия до инвазивен плоскоклетъчен карцином, което налага пълното (ако е възможно) отстраняване на лезията.

Подробна информация за хистологичните характеристики, начините на протичане и начините на лечение на повърхностния базалноклетъчен карцином на кожата и болестта на Боуен ще намерите при:

3.7, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО