Оторея МКБ H92.1

Оторея е медицинският термин за изтичане на секрет от ухото. Отореята е резултат от патология на външния ушен канал или заболяване на средното ухо с перфорация на тъпанчевата мембрана.

Етиология

При възрастни оторея не се среща толкова често, отколкото при децата, но усложненията могат да бъдат изключително сериозни. Най-честата причина за поява на оторея при възрастни е черепна травма и по-скоро фрактура (счупване) на слепоочната кост, но и други заболявания на ухото също могат да бъдат причина за изтичане на секрет от ухото.
Като цяло най-честите причини за оторея са:

• остра (внезапна и тежка) инфекция на средното ухо (отит на средното ухо) с перфорация (пункция) на тъпанчевата мембрана
• хроничен отит на средното ухо (с перфорация на тъпанчевата мембрана, холестеатом или и двете)
• инфекция на външно ухо (външен отит)

При някои хора с отит на средното ухо (обикновено деца) тъпанчевата мембрана се разкъсва, освобождавайки секрета, събран зад нея. Перфорация може също да е резултат от нараняване или операция на тъпанчевата мембрана. Когато има перфорация, хората са изложени на риск от хронични инфекции на средното ухо, които могат да причинят оторея.

По-тежките, но редки причини за оторея са:

• рак на ушния канал
• фрактура на основата на черепа
• некротизиращ външен отит
• холестеатом (нераково образувание в средното ухо)

Некротизиращият или злокачествен външен отит е особено тежка форма на външна ушна инфекция, която обикновено се среща само при хора с диабет или такива, които имат нарушена имунна система (поради HIV инфекция или химиотерапия за рак).

Някои хора с хроничен отит на средното ухо развиват нераков (доброкачествен) растеж на кожни клетки в средното ухо (холестеатом), който може да причини оторея. В тежки случаи холестеатомът може да доведе до глухота, лицева слабост или парализа и усложнения като абсцес на мозъка и други инфекции. Плуването, наличието на чужди тела и обекти, включително насекоми са проблеми, които засягат тъпанчевата мембрана и вътрешния слухов канал и също могат да причинят оторея.

Обобщените причини за оторея са:

• фрактура на базата на черепа
• фрактура на слепоочна кост
• холестеатома
• полипи на ухото
• хронично възпаление на средното ухо
• дерматит на външния канал
• епидурален абсцес
• чуждо тяло във външното ухо
• мастоидит
• външен отит
• отит на средното ухо
• травма
• туберкулоза
• перфорация на тъпанчевата мембрана

Клинична картина

В зависимост от причината за оторея, симптомите могат да бъдат болки в ушите, треска, сърбеж, световъртеж, звънене в ухото (шум в ушите) и/или загуба на слуха. Симптомите варират от внезапни и тежки до бавно развиващи се и леки.

Отореята може да бъде придружена от:

• загуба на слуха
• повишаване на телесната температура
• хрема
• уголемяване на лимфните възли, зад ухото или подчелюстните лимфни възли
• оток и болезненост в паротидната жлеза

Трябва да се търсят симптоми на увреждане на черепно-мозъчните нерви и други симптоми - секреция от носа, кашлица, болки в ставите, които показват системно заболяване, като например грануломатоза на Wegener (Вегенер).

Диагноза

Необходима е внимателна история, за да се определят причините и фамилни разстройства. Пациентът трябва да бъде помолен да опише началото, продължителността, количеството и качеството на отореята. От изключителна важност е да се направи характеристика на секрета, които изтича от ушния канал, трябва да се определят неговия цвят, наличието на кръв, миризма, количество, кога е започнало изтичането на секрет и колко често се случва.

Трябва да се уточнят всички предишни известни заболявания на ушите, повтарящи се ушни инфекции, хирургични интервенции на ухото (особено тимпаностомии, тимпанопластики и поставяне на вентилационна тръбичка в тъпанчевата мембрана и диабет или всеки възможен имунен дефицит. При тези ситуации се налага всеобхватно лечение. Приемът на медикаменти трябва да бъде документиран и трябва да се отбележи свързано лечение с химиотерапия или лъчетерапия. Може да се установи прекомерно излагане на вода.

Ушният канал трябва да се почисти щателно, за да се позволи адекватна проверка и оценка на тъпанчето и средното ухо. Може да е необходима рентгенография на мастоидната кост, за да се изключи свързано заболяване на средното ухо или мастоидит. Аудиометрията също може да помогне при това определяне.

Изследвания за диабет са необходими при всички хронични случаи и при повтарящи се инфекции на Candida. Цялата гранулирана тъкан трябва да бъде биопсирана.

Лечение

Лечението на оторея зависи от причината, довела до нея. Когато причината е черепна травма, се изискват спешна реакция от страна на болния – прием в спешен кабинет, консултация с неврохирург и много често се налага оперативно лечение.

Лечението на холестеатом е хирургично, като целта е да се отстрани увреждащата тъкан. Подозираният холестеатом изисква спешна амбулаторна оценка.

Некротизиращият външен отит, усложненията от инфекциозния остър отит на средното ухо и наличието на туморно образувание са състояния, са също сериозни причини за отореята, които налагат лечение от оториноларинголог.

Лечението може да бъде лесно, когато се касае за отстраняване на чуждо тяло, но дори и този процес може да се усложни, когато чуждото тяло е насекомо или остър предмет. В най-често срещаните случаи, капките за уши при лечение на външен отит и антибиотиците, приложени за остър отит на средното ухо са адекватно лечение на основното заболяване и съответно на отореята.

Профилактиката на отореята се изразява в навременно лечение на отитите, предпазване от инфекции с тапи за уши или шапки при плуване.

Заглавно изображение: freepik.com