Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Новообразувания in situ Меланом in situ Меланом in situ на клепач, включително ръбовете му

Меланом in situ на клепач, включително ръбовете му МКБ D03.1

Меланом in situ на клепач, включително ръбовете му МКБ D03.1 - изображение

Меланомите in situ представляват много ранна форма на злокачествено образувание, наречено меланом.

Меланомът in situ засяга само най-горния слой на кожата (епидермис) и не се наблюдава навлизането на ракови клетки в дълбочина.
Терминът "in situ" идва от латински език и означава "на място".

Меланомните злокачествени заболявания на кожата на клепачите се развиват в резултат на злокачествена пролиферация на меланоцити и може да възникне de novo или от вече съществуващ невус (бенка).

Първичните меланомни заболявания на кожата на клепачите се срещат рядко, като съставляват < 1% от всички меланоми, <7% от меланомите на главата и шията и около 1% злокачествените заболявания на клепачите.

Меланомът in situ на клепач, включително ръбовете му няма полова предилекция (предпочитание).
Най-често меланомите in situ засягат долния клепач — 2.6 пъти по-често, отколкото горния клепач или ръбовете.
Засяга се предимно индивидите от бялата раса.

Меланомите ин ситу, засягащи кожата на клепачите, имат сравнително добра клинична прогноза.

In situ формите на меланомите злокачествени заболявания се развиват основно в областите, изложени на слънце, като например челото и бузите. Понякога обаче засяга клепачите във вид на малка локализирана лезия (поражение) или като разпространяваща се от съседен участък лезия.

Възникването на меланом in situ на клепач, включително ръбовете му най-често е резултат от увреждане на ДНК от ултравиолетова (UV) светлина, особено ултравиолетовите лъчи тип "В"UVB (290-320 нанометра).

Освен експозицията на ултравиолетови лъчи, други рискови фактори за развитието на меланом ин ситу в областта на клепача са:

  • светла кожа;
  • наличие на диспластични невуси;
  • фамилна анамнеза за меланом;
  • напреднала възраст;

Трансформацията на нормалните меланоцити е резултат от натрупване на генетични и молекулни промени. Хромозомите, в които най-често се развиват аберации (аномалии), са 1, 6, 7, 9, 17 и 20.

Един от основните пролиферативни пътища, които най-често търпят изменения, е MAPK (mitogen-activated protein kinases) пътя за сигнална трансдукция, известен и като RAS-RAF-MEK-ERK път.
Активирането на този път е показано, че активира клетъчната пролиферация (увеличаване на броя чрез делене) и последващото предотвратяване на клетъчна смърт (апоптоза).

Дисрегулацията на апоптотичните пътища, включваща тумор-супресорни гени, като CDKN2A (cyclin-dependent kinase inhibitor 2A, циклин-зависим киназен инхибитор 2A), TP53 (Tumor protein p53, туморен протеин p53) или PTEN (Phosphatase and tensin homolog, фосфатаза и тензин хомолог), също допринася за развитието на меланом in situ на клепач, включително ръбовете му.

Диагностицирането на меланом в този му ранен етап дава възможност за успешно лечение, с по-малка вероятност за рецидивиране или разпространение (метастазиране) към други части на тялото.
Меланомът in situ на клепача често се асоциира с първична придобита меланоза на конюнктивата и впоследствие може да премине в конюнктивален меланом.

Подозрителните лезии могат да имат различен начин на представянеот плоски макули с цвят, който е малко по-тъмен, отколкото на околната кожа до надигнати лезии, които имат различни цветове.
Меланомът in situ може да се представя и като амеланотични лезии, като по този начин диагностицирането се затруднява, особено при хората с по-светла кожа, което налага да се търсят и други клинични данни — еритем (зачервяване), лющене, неправилни граници и изследване с дерматоскоп.

Клинично, меланом in situ на клепач, включително ръбовете му се наблюдава по-често при възрастни индивиди като макула, която:

  • е леко надигната;
  • добре ограничена;
  • кафява на цвят;
  • има неправилни граници;
  • постепенно нараства;

Около 30% от нелекуваните случаи има вероятност да се трансформират в инвазивен меланом, обикновено 10-15 години след началната поява на in situ формата.

Диференциалната диагноза се прави с:

  1. сенилно лентиго (lentigo senilis);
  2. себорейна кератоза;
  3. придобит меланоцитен невус;
  4. злокачествен меланом;

Хистопатологично, меланомите ин ситу, засягащи клепачите, съдържат интраепидермални (вътре в епидермиса) меланоцити, при които е налице слабо изразена пролиферация, без добре изразени гнезда от клетки.
Може да е налице и клетъчна атипия.

Повече информация относно хистологията, методите за изследване и лечение на меланомите in situ ще намерите при:

Профилактиката е от изключително голямо значение за намаляване на случаите на меланом in situ на клепач, включително ръбовете му, като мерките включват:

  • носене на подходящо облекло;
  • носене на шапки с по-широка периферия;
  • стоене на сенчести места;
  • избягване излагането на слънце в часовете, когато слънчевите лъчи са най-интензивни — между 10:00 и 16:00 часа;
  • използване на слънцезащитен крем;
4.5, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО