Миелоидна левкемия, неуточнена МКБ C92.9

Към групата на миелоидните левкемии се отнася и миелоидна левкемия, неуточнена.

Представлява прогресивно, пролиферативно, клонално заболяване на кръвните клетки, ангажиращо периферната кръв, костния мозък и други органи, най-често слезката.

Засегнати са клетките от миелоидната редица и техните прекурсори, като се наблюдава нарушение в диференциацията им. Наблюдават се нарушения на функцията на костния мозък и нормалната хемопоеза.

Състоянието се наблюдава във всяка възраст, като няма съществени различия в честотата на засягане между двата пола.

Конкретните етиологични причини, водещи до развитието на тази неоплазия, не са изяснени, но се обсъждат като предполагаеми фактори наличието на генетична предразположеност, хромозомни аномалии, йонизираща радиация, излагане на вредности от околната среда, професионална експозиция на токсични агенти, автоимунни и хронични възпалителни заболявания, продължителна употреба на някои лекарства.

Клиничната симптоматика при отделните пациенти варира, като се наблюдават случаи с дълго безсимптомно протичане на състоянието и случайно откриване при провеждане на изследвания по друг повод. При някои пациенти симптоматиката се развива бързо и агресивно и може да доведе до фатални нарушения.

При по-голямата част от случаите се наблюдават признаци, свързани с причинената от нарушенията в костния мозък анемия, тромбоцитопения и малко по-рядко неутропения:

• блед цвят на кожата и лигавиците
• слабост и бърза уморяемост
• виене на свят
• задух
• повишена склонност към кървене
• чести инфекции
• намаление на телесното тегло
• обриви и сърбеж
• спленомегалия

Диагнозата при миелоидна левкемия, неуточнена, се базира на данните от множеството проведени лабораторни и инструментални изследвания. Особено важно е извършването на пълна кръвна картина, натривка от периферна кръв, определяне на коагулационния статус, стойностите на показателите, отразяващи бъбречната и чернодробната функция.

Необходимо е провеждане на биопсия от костен мозък и изследване на получения материал за определяне на хистологичните, имунохистохимични и цитологични отнасяния. За установяване на наличие и степента на органна увреда се препоръчва извършване на КТ и ЯМР.

Лечението на това състояние включва провеждане на химиотерапевтични курсове, с комбинация от цитостатици, алкилиращи агенти и кортикостероиди. При някои пациенти е удачно провеждане на автоложна трансплантация на костен мозък.

Прогностичните фактори с най-голяма стойност са състоянието на болния, разпространението на процеса и терапевтичните възможности.