Дифузен нехочкинов лимфом, неуточнен МКБ C83.9

Рубриката дифузен нехочкинов лимфом, неуточнен, включва малигнени неопластични заболявания, ангажиращи лимфната система.

Характерни са за възрастта след 60 години и се срещат малко по-често сред представителите на мъжкия пол.

Рисковите фактори за развитието на това състояние са следните:

• генетична предразположеност
• лъчения и йонизираща радиация
• имунодефицитни състояния, вродени или придобити
• хронични инфекции, ангажиращи лимфните структури
• автоимунни заболявания
• трансплантация на органи
• излагане на промишлени отрови

Клиничната картина при отделните пациенти е различна и варира от дълго безсимптомно протичане до бързо и агресивно развитие на симптоматиката. Характерна е наличието на увеличение на лимфните възли, бърза редукция на телесното тегло, нощно изпотяване, втрисане, субфебрилна температура, лесна уморяемост, органомегалия и други. При ангажиране и на костния мозък се наблюдават анемия, тромбоцитопения и левкопения.

В зависимост от локализацията на засегнатата група лимфни възли, се различават четири стадия на това неопластично заболяване.

За първи стадий е характерно засягането на само една група лимфни възли, без значение от локализацията им. При втори стадий се наблюдава засягане на повече от една групи лимфни възли, но разположени от едната страна на диафрагмата. Третият стадий се характеризира със засягане на няколко групи лимфни възли, разположени под и над диафрагмата. При четвърти стадий се наблюдава дифузно или дисеминирано засягане на органи и тъкани с или без въвличане на лимфни възли, така нареченото екстранодално разпространение на процеса.

Първи и втори стадий биват наричани още начални и се асоциират с благоприятна прогноза, а трети и четвърти се означават като напреднали и се свързват с ограничени възможности за лечение и ниска преживяемост.

Диагнозата се базира на данните от редица лабораторни и инструментални изследвания, като с най-висока информативна стойност са образните изследвания, като КТ и ЯМР, и извършването на биопсия от засегнат лимфен възел с последващо хистологично типизиране на получената тъкан.

Лечението при дифузен нехочкинов лимфом, неуточнен, включва провеждането на комбинирана химиотерапия, в определени схеми и дозов режим.

При рецидив към химиотерапевтичните средства се добавят и моноклонални антитела.

При млади пациенти се препоръчва автоложна трансплантация на стволови клетки.

Прогнозата се определя от множество фактори, сред които с най-високо значение са стадият на заболяването, общото състояние и възрастта на пациента.