Кора (кортекс) на надбъбречната жлеза МКБ C74.0

Надбъбреците са чифтни органи, разположени върху всеки от двата бъбрека. Имат малки размери и пирамидална форма. Състоят се от медула с невроектодермален произход и кортекс с мезенхимен произход.

Характерна анатомична особеност на кората е фактът, че е изградена от три концентрични слоя, във всеки от които се синтезират определени хормони.

Хормоните, продуцирани от кората на надбъбречната жлеза, са алдостерон, кортизол, прекурсори на тестостерона и естроген. Регулирането на нивата им е от съществено значение за редица физиологични процеси, като водно-електролитния баланс, кръвното налягане, усвояването на въглехидрати, мазнини и белтъци и за формирането на вторичните полови белези.

Карциномът на кората (кортекса) на набъбречната жлеза е рядко срещано заболяване с изключително ниска честота. Нарича се още адренокортикален карцином.

Характерен е за възрастта след 40 години. Женският пол е по-често засегнат от мъжкия.

Точната етиологична причина за изявата на този неоплазма не е изяснена. Като рискови фактори се отчитат наследствени заболявания, засягащи бъбреците, друг тумор с агресивен характер.

Повечето тумори на надбъбречната жлеза всъщност са метастатични и произхождат от други тъкани и структури. Чрез кръвообращението и лимфната система те се разпространяват и в бъбреците. Разсейки в надбъбречната жлеза по-често се свързват с рак на белия дроб, меланоми, рак на гърдата.

Карциномът на надбъбречната кора бива хормонално активен (води до свръхпродукция на някои от хормоните на надбъбречната жлеза) и хормонално неактивен.

Клиничната симптоматика на това неопластично заболяване е широка. Проявите се дължат или на разрастването на тумора и притискането на съседни органи и структури или на свръхпродукцията на хормони от него.

Нарастването на тумора често се проявява с болка в коремната област или гърба, чувство за пълнота в абдоминалната зона, бучка в тази зона.

Хормонално неактивните карциноми често протичат безсимптомно и биват открити едва след като са достигнали огромни размери и терапевтичните възможности са минимални.

Хормонално активните тумори водят до свръхпродукция на хормони и тяхната клинична изява е в по-ранен стадий. Свръхпродукцията на кортизол може да причини:

• прогресиращо центрипетално затлъстяване, което обхваща лицето, шията, туловището и коремната област
• окръгляне на лицето
• отлагане на мастно депо около седми шиен прешлен с образуване на мастна гърбица
• червено-виолетови стрии
• мускулна слабост
• висока кръвна захар
• високо кръвно налягане
• чести микотични инфекции

Свръхпродукцията на алдостерон се свързва с високо кръвно налягане, мускулна слабост, крампи, често уриниране, синдром на Conn.

Повишената секреция на тестостерон при мъжете може да не доведе до изява на симптоматика, но при жените протича с маскулинизация. Гласът им става по-дълбок, менструалният цикъл изчезва, наблюдава се окосмяване от мъжки тип по лицето, оплешивяване.

Повишените нива на естроген при жените могат да доведат до нарушения в менструалния цикъл. При мъжете водят до феминизация, гинекомастия (женски тип гърди при мъжете), намалено либидо, импотентност.

Процесът може да се разпространи и да обхване коремната кухина, белия дроб, черния дроб, костите.

Диагнозата на карцинома на кората (кортекс) на надбъбречната жлеза се базира на провеждането на редица тестове.

На първо място се изследват кръвта и урината за установяване на промяна в нормалните хормонални нива.

Ангиография, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс се използват за установяване на:

• точната локализация на тумора
• размерите
• връзката му със съседни органи и структури
• наличие на метастази

При възможност се извършва биопсия.

Лечението се определя от стадия на тумора.

За туморите в първи стадий са характерни размери под 5 см и разположение в рамките на надбъбречната жлеза.

Туморите във втори стадий имат по-големи размери, но все още са ограничени в надбъбреците.

При трети стадий има засягане на регионалните лимфни възли, а при четвърти са налице далечни метастази.

Химиотерапията показва много добри резултати. При по-напредналите случаи се прилага хирургично отстраняване на тумора и лъчетерапия.

За профилактиране на рецидиви се препоръчва редовно проследяване на пациентите.