Фронтален лоб МКБ C71.1

› Въведение

› Класификация на мозъчните тумори

› Мултиформен глиобластом

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

› Анапластичен астроцитом

› Въведение

› Епидемиология

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Черепната кухина е мястото, в което се помества мозъка. Главният мозък(cerebrum) е част от централната нервна система на човека, като представлява най-сложно устроения орган от нея и изпълнява регулираща и координираща роля по отношение функциите на всички останали органи. По своята същност главният мозък е продължение на гръбначния мозък и се разделя на няколко основни дяла: фронтален(челен) дял, теменен(париетален) дял, тилен дял и слепоочен(темпорален) дял. Фронталният дял се отделя от теменния посредством централна бразда(sulcus centralis). Функциите на челния дял се свързват с моторната функция на организма, контрол на мимическата мускулатура, както и с двигателния център на човешката реч, а предната му част е ангажирана с процесите на учене, планиране и цялостното поведение на индивида. Бенигнени и малигнени процеси могат да се породят във всяка част на човешкото тяло, включително и във фронталния лоб на главния мозък. В рубриката "Фронтален лоб" се разглеждат следните заболявания:

• Мултиформен глиобластом
• Анапластичен астроцитом

Класификация на мозъчните тумори

Тумор(от лат.-подутина) представлява анормален растеж на клетки в организма. Цялостно туморите се разделят в 2 големи групи - бенигнени(доброкачествени) и малигнени(злокачествени), като класификацията важи за всички органи и системи, включително и за главен мозък.

Туморите в главния мозък по своя произход могат да бъдат първични, когато произхождат от самите мозъчни клетки и могат да бъдат доброкачествени или злокачествени. Доброкачествените първични тумори са с бавен растеж, а на компютърна томография или ядрено магнитен резонанс дават ясно изразени граници и не се разпространяват в други части на тялото. Злокачествените тумори на главния мозък имат бърз, неконтролируем строеж, при различните образни методи на изследване дават неправилни, неясни граници  и имат свойството да метастазират(разпространяват) в други близки лобове на мозъка.

Вторичните(метастатични) мозъчни тумори са резултат от предшестваща първична неоплазма с локализация, различна от тази на главния мозък(напр. тънко, дебело черво, бели дробове, гърда и т.н.).

Според това от коя част на мозъка произхождат туморите най-общо могат да бъдат разделени на:

• Неврома - когато произхождат от мозъчни нерви
• Менингиома - когато произхождат от мозъчните обвивки(менинги)
• Краниофарингиома или аденом на хипофизата- произхожат от хипофизната жлеза
• Глиома - произхождат от самата мозъчна тъкан

Важно е да се отбележи, че повече от половината мозъчни тумори са с произход от глиалните клетки. Съществуват множество видове глиоми, поради различните видове глиални клетки. Глиомите от своя страна се степенуват в отделна скала(четиристепенна), като от първа до четвърта степен злокачествеността на клетките, външния им вид, инфилтрация на околните тъкани и възможността за рецидивиране расте правопропорционално.

Туморите на главния мозък могат да се класифицират в зависимост и от своята локализация както следва:

• Тумори на фронталния(челен) лоб
• Тумори на париеталния(теменен) лоб
• Тумори на тилния лоб
• Тумори на темпоралния(слепоочния лоб)
• Тумори на мозъчния ствол
• Тумори на хипофизната жлеза
• Мултиформен глиобластом

Друга важна класификация на туморите, и по-точно на глиомите(астроцитомите), е тази на световната здравна организация(СЗО), според която глиомите се класифицират в:

• I степен - пилоцитни астроцитоми, плеоморфни ксантоастроцитоми, субепендимални гигантоклетъчни астроцитоми и субепендимоми
• II степен - олигодендроглиоми, астроцитоми, смесени олигоастроцитоми
• III степен - анапластичен астроцитом
• IV степен - мултиформен глиобластом

Мултиформен глиобластом

Въведение

Мултиформеният глиобластом(glioblastoma multiforme, астроцитом  IV степен) представлява първичен, злокачествен тумор на главния или гръбначния мозък. Характеризира се с бърз растеж на туморната формация и трудно лечение поради сложната му характеристика. Глиобластомът може да възникне de novo или да бъде с произход от астроцитом от по-нисък клас. Най-честата му локализация е именно във фронталния и в темпоралния лоб.

Епидемиология

Glioblastoma multiforme представлява половината от всички диагностицирани злокачествени мозъчни и други тумори на централната нервна система. Честотата му се оценява на 3,2 на 100 000 души от населението. Средната възраст, на която се диагностицира е 64 години и се среща по-често при мъже, отколкото при жени. Прогнозата при диагностициране с мултиформен глиобластом не е добра - 25% от пациентите преживяват повече от една година и 5%- повече от ет години, или иначе казано времето за преживяемост е между 12 и 18 месеца.

Етиология

Няма идентифициран рисков или генетичен фактор, който да е отговорен или да предразполага към развитието на мултиформен глиобластом. Подобно на други видове неоплазми, глиобластомът е спорадичен, въпреки че проучвания сочат по-високото му разпространение сред индивиди, подложили се във времето на терапевтично облъчване или при работа с радиационни лъчи, като латентността между облъчването и развитието на тумора варира от няколко години до няколко десетилетия.

Клинична картина

Клиничната картина при мултиформен глиобластом зависят от локализацията на тумора. При засягане на фронталния лоб характерни са затрудненията в говора с постепенно начало, както и промени в настроението и личността. Други симптоми, които могат да се наблюдават, са:

• Диплопия(двойно виждане) и замъглено виждане
• Промени в концентрационните и учебните способности
• Постоянно главоболие
• Загуба на апетит
• Поява на гърчове, неустановени до този момент

Диагноза

Диагнозата "Glioblastoma multiforme" се поставя въз основа на:

• Компютърна томография - предимството пред ядрено-магнитния резонанс е ценово, има-по-малка диагностична стойност, но може да се използва.
• Ядрено-магнитен резонанс с контраст - изключително полезен, поради спецификата на изследването - създаване на много детайлни изображения както на здравата, така и на засегнатата тъкан.
• Магнитно-резонансна спектроскопия - неинвазивен метод за изследване, аналогов на ЯМР, но се използва предимно за установяване метаболитни промени в мозъчни тумори, болест на Алцхаймер, инсулти и други заболявания, засягащи главния мозък.
• Биопсия - задължително се изисква, тъй като е важно да се определи хистологично какъв е типът на тумора, как се класифицира въз основа туморната класификация на световната здравна организация(СЗО), дали има бърз пролиферативен растеж на туморните клетки и каква е степента на тумора. Всичко това е важно, тъй като въз основа на горепосочените характеристики се базира планът за лечение на болния.

Диференциална диагноза може а се направи с:

• Бактериален или вирусен абсцес
• Мултиплена склероза
• Остър или подостър исхемичен или хеморагичен инсулт
• Доброкачествени тумори

Лечение

Лечението на мултиформения глиобластом е комплексно. Задължително се провежда оперативно лечение, последвано от лъче- и химиотерапия. Целта на краниотомията е да се отстрани възможно най-голяма част от тумора, без да се засегне околната незасегната мозъчна тъкан, необходима за нормалната неврологична функция. Лъчетерапия се извършва след възтановителния период от краниотомията. Целта на стандартната лъчева терапия с външен лъч е третиране зоната на инфилтриращи туморни клетки и последващото им унищожаване. Като стандарт в лечението на мултиформен глиобластом с химиотерапевтици се счита темозоломида(темодар). Той се прилага всеки ден по време на лъчева терапия и след това в продължение на минимум шест цикъла след облъчване по време на поддържащата фаза, като всеки цикъл се равнява на 28 дни.

Анапластичен астроцитом

Въведение

Както беше посочено, астроцитомите се делят в четири класа. Анапластичният астроцитом спада към трети клас и се счита за по-злокачествена еволюция на предишен астроцитом с по-нисък клас, и води своето начало от клетки, наречени астроцити(звездовидни клетки). Хистологично се установяват повече аномалии и данни за клетъчна пролиферация в сравнение със своите предшественици.

Епидемиология

Анапластичният астроцитом засяга малко по-често мъжете, в сравнение с жените и по-чести при възрастни индивиди, отколкото при деца. При възрастни се развиват в диапазона 30-50 годишна възраст, а при деца – между 5 и 9 години. Честотата на заболяването не е известна, но според проучвания анапластичния атроцитом и мултиформения глиобластом засягат между 5-8 души на 100 000 популация.

Етиология

Причините за развитието на анапластичен астроцитом остават идиопатични, т.е. неизяснени. Предполага се, че различни фактори на околната среда като излагането на ултравиолетови лъчи, йонизиращо лъчение, работа с химикали, диета, стрес и дистрес, както и генетични и имунологични аномалии спомагат за неговото развитие. Астроцитомите се проявяват с по-голяма честота при някои генетични заболявания като неврофиброматоза тип I, туберозна склероза и други.

Клинична картина

Клиничната картина при анапластичен астроцитом се определя в зависимост от локализацията на туморната формация. Повечето симптоми, които се наблюдават, са в резултат на повишеното интракраниално налягане. Развитието на анапластичния астроцитом обикновено продължава бавно във времето, но може да се развие и бързо.

Симптомите, свързани с повишено вътречерепното налягане, включват:

• Главоболие
• Летаргия
• Сънливост
• Гадене
• Повръщане
• Промени в психичното състояние

По-специфичните симптоми, отнасящи се до засягането на фронталния дял, са:

• Проблеми с паметта
• Промени в личността
• Рязка промяна в настроенията
• Хемиплегия, противоположна на страната на тумора

Диагноза

Диагнозата „Анапластичен астроцитом“ се прави въз основа на:

• Щателна анамнеза от страна на пациента
• Използване на различни образни методи – стандартът за поставяне на диагнозата остава ядрено-магнитния резонанс, въпреки че компютърната томография също може да се използва за целите на диагностика. С образните методи се поставя оценка големината на тумора, неговото местоположение и инвазиране в други части на мозъка ако има такова.
• Биопсия – служи за хистологично установяване вида на тумора и за окончателно потвърждаване на диагнозата.

Лечение

Лечебният подход при анапластичния астроцитом, както и при мултиформения глиобластом, е комплексно. То включва оперативно отстраняване на туморната формация с последваща лъче- и химиотерапия. Химиотерапията не се прилага при деца, а стандартът за прилагането и остава Темодар.

Различни терапии от горепосочените се изследват като потенциално лечение за лица с анапластичен астроцитом. Те включват няколко класа лекарства – инхибитори на ангиогенезата, инхибитори на протеинкиназата и модификатори на биологичния отговор. Конвекцията е нов експериментален метод, който служи за доставяне високи нива на дадения химиотерапевтик в зоната на туморния растеж директно. Имунотерапията с туморни ваксини е се намира в ранните етапи на изпитване. 

Изображения: Keating, Steven. (2014), CC0, via Wikimedia Commons; MBq, Public domain, via Wikimedia Commons; James Heilman, MD, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons; No machine-readable author provided. KGH assumed (based on copyright claims)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons