Главен мозък, с изключение на дяловете (лобове) и стомахчетата (вентрикули) МКБ C71.0

› Въведение

› Епендимома

› Въведение

› Епидемиология

› Класификация

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

› Олигодендроглиом

› Въведение

› Епидемиология

› Класификация

› Етиология

› Клинична картина

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Нервната система на човека се разделя на два основни дяла – централна и периферна нервна система. Към централната нервна система принадлежат структурите гръбначен и главен мозък и нейната дейност се основава на два антагонистични по физиологична природа процеси – възбуждане и задържане. Новообразувания могат да възникнат във всяка система и орган, включително и в централна нервна система.

В рубриката „Главен мозък, с изключение на дяловете(лобове) и стомахчетата(вентрикули)“ се разглеждат следните нозологични единици:

• Епендимома
• Олигодендроглиом

Епендимома

Въведение

Епендимомата(Ependymoma) се характеризира като първичен тумор на централната нервна система, с възможна локализация или в гръбначния, или в главния мозък. Тя произхожда от вид специализирани клетки на нервната тъкан, наречени епендимални клетки. Епендималните клетки са вид цилиирани епителни глиални клетки, които се развиват по повърхността на мозъка и гръбначния канал от радиална глия, т.е образуват „облицовка“ на вентрикуларната система на мозъка и canalis centralis на гръбначния канал. Техните функции се свързват с хомеостазата на цереброспиналната течност, метаболизма на мозъка и последващото отстраняване на отпадните продукти.

Епидемиология

Епендимомата може да се появи на всяка възраст. При възрастни по-честа е локализацията в гръбначния мозък, а при деца – в долна мозъчна половина. Половото разпределение е почти еднакво с малко по-голям процент при мъжете. Годишно в САЩ се диагностицират около 1100 души със заболяването. Относителната прогноза относно  5-годишна преживяемост при епендимома е около 84%.

Класификация на епендимомите

Епендимомите се класифицират в няколко класа в зависимост от тяхната хистология и местоположение, а именно:

• Субепендимома – бавно растящ тумор с локализация в близост до вентрикулите(мозъчните стомахчета). Често са асимптоматични и се срещат по-често при възрастни, отколкото при деца.
• Миксопапиларна епендимома – бавно растящ тумор с локализация в долните отдели на гръбначния мозък, по-срещан при мъже.
• Класическа епендимома – съществуват множество подтипове, по-бързо растящ тумор в сравнение с горепосочените. Среща се и при деца, и при възрастни.
• Анапластична епендимома – бързо растящ, анапластичен тумор, с характерна локализация в главния мозък, рядко в гръбначния мозък.

Етиология

Етиологията на епендимома е неизвестна, но както при всички новообразувания се предполага, че генна мутация е причина за нейната поява.

Клинична картина

Клиничната картина при епендимома се определя в зависимост от нейната локализация. При локализация на тумора в главния мозък може да се наблюдава следната симптоматика:

• Гадене
• Повръщане
• Главоболие
• Световъртеж
• Диплопия
• Нарушено равновесие
• Поява на гърчове

При локализация на епендимомата в гръбначния мозък може да се манифестира клиничната картина на:

• Болки в областта на гърба
• Парестезии(изтръпване) на крайниците
• Обща слабост и отпадналост
• Уринарна инконтиненция
• Сексуални смущения

Диагноза

Диагнозата „Епендимома“ се поставя въз основа на:

• Анамнестични данни на пациенти и физикален преглед от страна на невролог
• Извършване на образни методи на изследване – стандартът при всички новообразувания е извършването на ядрено-магнитен резонанс, по възможност с контраст. При ЯМР епендимомите изглеждат като добре дефинирана маса, която се озарява с контраст при използването му. При съмнение за епендимома трябва да се направи ЯМР както на главен, така и на гръбначен мозък.
• Извършване на лумбална пункция – цереброспиналната течност се изследва с цел търсене на туморни клетки и евентуална хистологични диференциация на тумора или други изменения като повишен белтък, левкоцитоза и други.

Лечение

Лечебният подход при епендимома е комплексен и той вкючва:

• Оперативно отстраняване на туморната формация ако е възможно, тъй като зависи от нейната локализация и възможното засягане на други жизненоважни структури.
• Лъчетерапия – обикновено се извършва следоперативно, особено ако не е премахнат тумора изцяло.
• Химиотерапия – при епендимом в повечето случаи химиотерапията не дава особено добри резултати.

Олигодендроглиом

Въведение

Олигодендроглиомът(вид глиом) е първичен тумор на централната нервна система. Обичайната му локализация е в областите главен и гръбначен мозък. Разположението на олигодендроглиомите е по-повърхностно в сравнение с астроцитомите(вид глиоми).

Епидемиология

Олигодендроглиомът може да възникне на всяка възраст, но пикът се отбелязва между 35-та и 44-та година от живота на засегнатите. Честотата на заболелите в съотношение мъже-жени е почти едно и също с по-висока такава при мъжете. Расовата принадлежност също оказва влияние, тъй като туморът се среща по-често при европеидната раса и по-точно при индивидите, които не са от испаноезичен произход.

Класификация

Според своите характеристики(морфологични и хистологични) олигодендроглиомът се разделя в две степени:

• Втора степен – туморните клетки се характеризират с бавен растеж и пролиферират в околната нормална тъкан, т.е. той е нискостепенен. Обикновено протича безсимптомно.
• Трета степен – т.нар. злокачествен или анапластичен олигодендроглиом. Той се характеризира с бърз, инвазивен растеж на туморните клетки.

Етиология

Както при повечето новообразувания, и при олигодендроглиомът етиологията е неизвестна. Предполага се, че фактори на околната среда като излагане на радиация, генетични мутации, работа с химически вещества и други са свързани с по-големия шанс за развитие на заболяването.

Клинична картина

Клинична картина на олигодендроглиомът се владее от следната симптоматика:

• Припадъци – среща се при 60% от пациентите, изключително често срещан симптом при болните
• Главоболие
• Гадене
• Повръщане
• Проблеми, свързани с речта, зрението и паметта
• Парестезии в горни и долни крайници
• Промяна в психичния статус – рязка промяна в настроенията от еуфорични до депресивни състояния

Диагноза

Диагнозата се поставя на базата на:

• Анамнестични данни и неврологичен преглед с последващ неврологичен статус, при който могат да се установят дефинитивни промени в зрението, баланса, координацията и т.н. Ако промени се установят, то следващата стъпка към поставянето на правилна диагноза е извършването на образни изследвания.
• Образни методи на диагностика – стандарт в поставянето на диагнозата, както и при всички останали туморни формации, остава ядрено-магнитния резонанс. Обикновено характерното изображение, което отразява цитоархитектониката на тумора, е т.нар. аморфен модел и „пчелна пита“. Други методи на изследване, които могат да се използват, са компютърната томография(СТ) и позитронна емисионна томография. На СТ се наблюдава флокулентна калцификация.
• Биопсия – задължителна за поставяне на окончателната диагноза и характеризиране хистологичните и морфологичните особености на тумора, агресивност, растеж и т.н.

Лечение

Възможностите за лечение с олигодендроглиом включват:

• Оперативно отстраняване на туморната формация – извършва се в максимален обем, доколкото е възможно с цел отстраняване на тумора в най-големи граници без да се засяга здравата мозъчна тъкан.
• Химиотерапия – химиотерапевтичните лекарствени средства обикновено се използват следоперативно с цел унищожаване на останалите циркулиращи ракова клетки. Могат да се прилагат както перорално, така и венозно. При хора, при които оперативното лечение е невъзможно, химиотерапията, в съчетание с лъчетерапия могат да се използват като основно лечение.
• Лъчетерапия – също се използва следоперативно със същата цел, с каквато и химиотерапията. Засегнатият участък се облъчва от определено количество високоенергийни лъчи, които обикновено представляват йонизираща радиация и се доставят чрез линеен ускорител.

Изображения: freepik.com; Nephron, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; James Heilman, MD, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Hellerhoff, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons