Пикочен мехур, с неуточнена локализация МКБ C67.9

Рак на пикочния мехур е четвъртото най-често срещано онкологично заболяване при мъже и осмия най-често срещан малигном при жени. Мъжкият пол заболява сравнително по-често от женския (3,8/1). Заболеваемостта е най-висока в шестата декада от живота. По данни на Националния раков регистър у нас през 2011 год. са диагностицирани 1634 нови случаи.

Етиологията на злокачествено новообразувание на пикочен мехур, с неуточнена локализация остава неизяснена. Като рискови фактори се определят тютюнопушенето, експозиция на канцерогени в производствена среда, лъчелечение в тазова област по друг повод, хронични възпалителни процеси на пикочния мехур, инфекция с Шистозома хематобиум (Schistosoma haematobium), прием на фенацетин, химиотерапия с циклофосфамид, злоупотреба със съдържащи кофени напитки.

Патоморфологично се различават тумори с епителен и неепителен произход. Епителните съставляват приблизително 95% от всички тумори засягащи пикочния мехур. От лигавицата най-често се развива транзиторноклетъчен (преходноклетъчен) карцином (90%). По-редки хистологични форми са аденокарцином, сквамозен, недиферециран и смесен карциноми. От неепителните злокачествени тумори най-чести са саркомите.

Транзиторноклетъчните карциноми се представят предимно като екзофитни лезии, растящи към лумена на органа. По-рядко се откриват инфилтративни форми, които прорастват в стената на органа.

Клинично малигномите на пикочен мехур, с неуточнена локализация се презентират с поява на хематурия (кръв в урината). Установява се при 70-80% от заболелите. Хематурията бива макроскопса, видима с невъоръжено око, при която урината има вид на вода от измито месо, или микроскопска - доказва се само с анализ на урината. По-често е непостоянна, появява се през различни периоди от време и в началото е неболезнена. В някои случаи се наблюдава отделяне на кръвни съсиреци.

Други симптоми на заболяването са болезненост и парене при уриниране, полакиурия, чести и безрезултатни позиви за уриниране, усет за недоизпразнен мехур. Тези симптоми са по-характерни за доброкачествените заболявания като цистит, конкременти в пикочния мехур и дисталната част на уретера, също така при аденом и карцином на простатната жлеза, което налага диагностично уточнение.

При напреднал злокачествен процес с обхващане на уретерите и пространството около мехура се развива хидронефроза, появяват се болки в кръста и таза. В редки случай може да се палпира туморно образувание в ниските отдели на корема. Притискането на кръвоносни и лимфни съдове в областта на таза води до поява на оток на долни крайници. При дисеминиране на злокачествения процес се установява симптоми от страна на засегнатия орган.

Диагнозата на рак на пикочен мехур, с неуточнена локализация се изгражда посредством комплекс от неинвазивни и инвазивни методи на изследване. Основни са следните диагностични методи:

• анамнеза и физикален преглед;
• биохимично и цитологично изследване на урината;
• ехографско изследване на пикочен мехур;
• цистоскопия с биопсия на тумора;
• хистологична верификация на злокачествения процес и определяне степента на проникване в стената на пикочния мехур;
• екскреторна (венозна) урография;
• скенер (КАТ), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР);
• тазова артериография, флебография, лимфография;
• радиоизотопни изследвания (сцинтиграфия).

Лечението на туморите на пикочния мехур се зависи от стадия на заболяването и степента на разпространеност на малигнения процес. Повърхностните неоплазми се отстраняват ендоскопски - ТУР (трансуретрална резекция) или лазер. След тази процедура локално се инсуфлират химиотерапевтици или БЦЖ-ваксина.

При напреднало заболяване с ангажиране на мускулния слой на мехура се извършва широка по обем оперативна интервенция - радикална цистектомия (изрязване на целия пикочен мехур), с премахване на инвазирани съседни органи, дисекция на регионалния лимфен басейн, оформяне на нов резервоар или деривация на урината на повърхността на кожата. В много редки случаи се извършва частична цистектомия.

Лечението с цитостатици и радиотерапията могат да се прилагат преди или след оперативно лечение. При разпространение на туморния процес в отдалечени органи се назначават полихимиотерапия в различни схеми на лечение.