Задна стена на пикочния мехур МКБ C67.4

Злокачествените новообразувания на пикочния мехур се нареждат на девето място сред онкологичните заболявания в световен мащаб, с приблизително 350000 нови случаи годишно. Мъжкият пол е засегнат три до четири пъти по-често в сравнения с женския. Заболеваемостта от рак на пикочния мехур се увеличава с възрастта, като средната възраст при поставяне на диагноза е 65 години. Заболяването се диагностицира рядко преди четвъртата декада от живота. В Съединените щати през 2013 г. са диагностицирани над 72 хиляди нови случая ще бъдат диагностицирани, което представлява 4,4% от всички нови случаи на рак. В България през 2011 г. са диагностицирани 1634 нови случаи.

Етиологията на злокачествено новообразувание на задна стена на пикочния мехур не е уточнена. Предполага се многофакторна генеза с участието на екзогенни канцерогени на околната среда, хронични възпалителни процеси, тютюнопушенето. Множество епидемиологични проучвания свързват рак на пикочния мехур с професионална експозиция с химически агенти (ароматни амини), използвани в отрасли като: петролна, химическа, каучукова, бояджийска кожухарска и печатарска промишлености. Увеличената честота на рака на пикочния мехур в последните десетилетия, нарастващата заболеваемост в индустриално развитите страни, както и относително дългият латентен период между експозицията и развитието на рака, предполагат кумулативен ефект на различни канцерогени върху злокачествената трансформация на лигавицата на пикочния мехур (уротел).

Друг съществен рисков фактор е тютюнопушенето, за което се предполага, че причинява до 50% от случаите на злокачествен тумор в този орган. В урината на пушачите се екскретирата канцерогенните алфа- и бета-нафтиламин. Шистозомиазният цистит се свързва с появата на плоскоклетъчен карцином на пикочния мехур.

Хистологично злокачествените тумори на задна стена на пикочния мехур се подразделят на епителни (90-95%), възникващи от мехурната лигавица (уротел) и неепителни, произхождащи от мускулния слой, съединителна и лимфна тъкани, кръвоносни съдове.

От епителните неоплазии най-често се диагностицира преходноклетъчен карцином, доказан при повече от 90% от заболелите. По-редки подтипове са плоскоклетъчен карцином (4-6%), аденокарцином (по-малко от 2%), смесен и недиференциран карцином. В много случаи, тумори на пикочния мехур, които са с предимно преходноклетъчна хистология, могат да имат области с плоскоклетъчна и/или жлезиста диференциация. Транзиторноклетъчният карцином се презентира под формата папиларни лезии с екзофитен растеж, проминиращи в лумена на пикочния мехур. Имат вид, наподобяващ цветно зеле. Значително по-рядко се развиват ендофитни, инфилтративни форми. Плоскоклетъчният карцином съставлява до 75% от случаите на рак на пикочния мехур в някои региони на света, в който шистомиазната (известна също като Bilharziasis) инфекцията е ендемична.

Неепителните тумори са редки и включват дребноклетъчни карциноми, мезенхимни тумори, лимфоми и вторични злокачествени тумори, инвазиращи пикочния мехур чрез директна инвазия или под формата на далечни метастази на малигноми в други органи.

В клиничната картина на злокачествено новообразувание на задна стена на пикочния мехур, първият симптом е хематурията (кръв в урината). Открива се при 80% от пациентите и има различна характеристика. По-често е спорадична (непостоянна) и не се съпровожда с болка, може да бъде видима или да се открива при микроскопско изследване на урина. Бива начална, терминална или тотална. Всички пациенти с хематурия, особено тези, при които не се доказват инфекции, калкулоза или друга причина, подложат цистоскопия и образно изследване. При рак на пикочния мехур се установяват още и симптоми на иритативен пикочен мехур като: дизурия (болезненост при уриниране), често уриниране, чести позиви за уриниране.

Прорастването на тумора в уретерите, в около мехурното пространство и органи води до разширяване на пикочопроводите и бъбречното легенче, развива се хидроуретер и хидронефроза. Явяват се болки в тазови органи, таза и поясна област. Наблюдава се оток на долни крайници.

Диагнозата на рака на задна стена на пикочния мехур се основава на данни, получени след извършване на следните клинични и параклинични изследвания:

• анамнеза и физикален преглед;
• анализ на урината;
• екскреторна (венозна) урогрофия;
• ехографско изследване на пикочен мехур, таз и коремна кухина;
• цистоскопия с биопсия на туморната лезия;
• хистологично изследване;
• КАТ, ЯМР;
• сцинтиграфия.

Лечението на злокачествените тумори на задна стена на пикочния мехур е комплексно и се определя от клиничния стадий на заболяването и хистологичната форма на тумор в момента на поставяне на диагноза. Хирургичният метод на лечение е основната терапевтична модалност. Като неоадювантни и адювантни терапевтични методи се прилагат радиотерапия, химиотерапия, имунотерапия.

Повърхностните екзофитни лезии подлежат на ендоскопска интервенция - трансуретрална резекция или лазер. Използват се при диаметър на тумора по-малък от 5 см. След тази процедура в пикочния мехур се въвеждат цитостатици или БЦЖ-ваксина, с цел контрол над рецидивите. По-големите тумори, които прорастват в мехурната стена налагат извършване на по-големи по обем операции, за отстраняване на пикочния мехур (цистектомия). В повечето случаи едновременно с пикочния мехур се отстраняват простатната жлеза (при мъже) и матката (при жени). Извършва се лимфна дисекция на тазови лимфни възли.