Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Злокачествени новообразувания Злокачествени новообразувания с уточнена локализация, определени като първични или предполагаеми като първични, с изключение на лимфната, кръвотворната (хемопоетичната) и сродните им тъкани Злокачествени новообразувания на пикочната система Злокачествено новообразувание на пикочния мехур Задна стена на пикочния мехур

Задна стена на пикочния мехур МКБ C67.4

Задна стена на пикочния мехур МКБ C67.4 - изображение

Злокачествените новообразувания на пикочния мехур се нареждат на девето място сред онкологичните заболявания в световен мащаб, с приблизително 350000 нови случаи годишно. Мъжкият пол е засегнат три до четири пъти по-често в сравнения с женския. Заболеваемостта от рак на пикочния мехур се увеличава с възрастта, като средната възраст при поставяне на диагноза е 65 години. Заболяването се диагностицира рядко преди четвъртата декада от живота. В Съединените щати през 2013 г. са диагностицирани над 72 хиляди нови случая ще бъдат диагностицирани, което представлява 4,4% от всички нови случаи на рак. В България през 2011 г. са диагностицирани 1634 нови случаи.

Етиологията на злокачествено новообразувание на задна стена на пикочния мехур не е уточнена. Предполага се многофакторна генеза с участието на екзогенни канцерогени на околната среда, хронични възпалителни процеси, тютюнопушенето. Множество епидемиологични проучвания свързват рак на пикочния мехур с професионална експозиция с химически агенти (ароматни амини), използвани в отрасли като: петролна, химическа, каучукова, бояджийска кожухарска и печатарска промишлености. Увеличената честота на рака на пикочния мехур в последните десетилетия, нарастващата заболеваемост в индустриално развитите страни, както и относително дългият латентен период между експозицията и развитието на рака, предполагат кумулативен ефект на различни канцерогени върху злокачествената трансформация на лигавицата на пикочния мехур (уротел).

Друг съществен рисков фактор е тютюнопушенето, за което се предполага, че причинява до 50% от случаите на злокачествен тумор в този орган. В урината на пушачите се екскретирата канцерогенните алфа- и бета-нафтиламин. Шистозомиазният цистит се свързва с появата на плоскоклетъчен карцином на пикочния мехур.

Хистологично злокачествените тумори на задна стена на пикочния мехур се подразделят на епителни (90-95%), възникващи от мехурната лигавица (уротел) и неепителни, произхождащи от мускулния слой, съединителна и лимфна тъкани, кръвоносни съдове.

От епителните неоплазии най-често се диагностицира преходноклетъчен карцином, доказан при повече от 90% от заболелите. По-редки подтипове са плоскоклетъчен карцином (4-6%), аденокарцином (по-малко от 2%), смесен и недиференциран карцином. В много случаи, тумори на пикочния мехур, които са с предимно преходноклетъчна хистология, могат да имат области с плоскоклетъчна и/или жлезиста диференциация. Транзиторноклетъчният карцином се презентира под формата папиларни лезии с екзофитен растеж, проминиращи в лумена на пикочния мехур. Имат вид, наподобяващ цветно зеле. Значително по-рядко се развиват ендофитни, инфилтративни форми. Плоскоклетъчният карцином съставлява до 75% от случаите на рак на пикочния мехур в някои региони на света, в който шистомиазната (известна също като Bilharziasis) инфекцията е ендемична.

Неепителните тумори са редки и включват дребноклетъчни карциноми, мезенхимни тумори, лимфоми и вторични злокачествени тумори, инвазиращи пикочния мехур чрез директна инвазия или под формата на далечни метастази на малигноми в други органи.

В клиничната картина на злокачествено новообразувание на задна стена на пикочния мехур, първият симптом е хематурията (кръв в урината). Открива се при 80% от пациентите и има различна характеристика. По-често е спорадична (непостоянна) и не се съпровожда с болка, може да бъде видима или да се открива при микроскопско изследване на урина. Бива начална, терминална или тотална. Всички пациенти с хематурия, особено тези, при които не се доказват инфекции, калкулоза или друга причина, подложат цистоскопия и образно изследване. При рак на пикочния мехур се установяват още и симптоми на иритативен пикочен мехур като: дизурия (болезненост при уриниране), често уриниране, чести позиви за уриниране.

Прорастването на тумора в уретерите, в около мехурното пространство и органи води до разширяване на пикочопроводите и бъбречното легенче, развива се хидроуретер и хидронефроза. Явяват се болки в тазови органи, таза и поясна област. Наблюдава се оток на долни крайници.

Диагнозата на рака на задна стена на пикочния мехур се основава на данни, получени след извършване на следните клинични и параклинични изследвания:

  • анамнеза и физикален преглед;
  • анализ на урината;
  • екскреторна (венозна) урогрофия;
  • ехографско изследване на пикочен мехур, таз и коремна кухина;
  • цистоскопия с биопсия на туморната лезия;
  • хистологично изследване;
  • КАТ, ЯМР;
  • сцинтиграфия.

Лечението на злокачествените тумори на задна стена на пикочния мехур е комплексно и се определя от клиничния стадий на заболяването и хистологичната форма на тумор в момента на поставяне на диагноза. Хирургичният метод на лечение е основната терапевтична модалност. Като неоадювантни и адювантни терапевтични методи се прилагат радиотерапия, химиотерапия, имунотерапия.

Повърхностните екзофитни лезии подлежат на ендоскопска интервенция - трансуретрална резекция или лазер. Използват се при диаметър на тумора по-малък от 5 см. След тази процедура в пикочния мехур се въвеждат цитостатици или БЦЖ-ваксина, с цел контрол над рецидивите. По-големите тумори, които прорастват в мехурната стена налагат извършване на по-големи по обем операции, за отстраняване на пикочния мехур (цистектомия). В повечето случаи едновременно с пикочния мехур се отстраняват простатната жлеза (при мъже) и матката (при жени). Извършва се лимфна дисекция на тазови лимфни възли.

2.9, 9 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия