Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Новообразувания Злокачествени новообразувания Злокачествени новообразувания с уточнена локализация, определени като първични или предполагаеми като първични, с изключение на лимфната, кръвотворната (хемопоетичната) и сродните им тъкани Злокачествени новообразувания на пикочната система Злокачествено новообразувание на пикочния мехур Предна стена на пикочния мехур

Предна стена на пикочния мехур МКБ C67.3

Предна стена на пикочния мехур МКБ C67.3 - изображение

Злокачествените тумори на пикочния мехур представляват неопластични процеси с агресивен растеж и потенциал за разпространение извън пределите на органа. При мъже се нареждат на четвърто място след малигномите на простатна жлеза, бели дробове и дебело черво и са втори по честота сред новообразуванията на урогениталния тракт, след простатния карцином. Съставляват 6,2% от всички случаи на рак, засягащи мъжкия пол. Ракът на пикочния мехур при жени е на осмо място по честота и 2,5% от всички онкологични заболявания за този пол. Мъжкият пол се засяга до 4 пъти по често в сравнение с женския. Пикът на заболеваемостта е 65 години. По данни на Националния раков регистър в България през 2011 година са регистрирани 1634 нови случаи.

Етиологията на злокачествено новообразувание на предна стена на пикочния мехур не е уточнена. Епидемиологични проучвания установяват следните рискови фактори:

  • тютюнопушене (най-важният рисков фактор) - за канцерогенни агенти се смятат алфа- и бета-нафтиламин, които се отделят с урината на пушачите;
  • експозиция на канцерогени на работното място - бета-нафтиламин, бензидин, 4-аминобифенил;
  • високи нива на метаболити на триптофан в урината имат ко-канцероген ефект;
  • шистозомиазен цистит - свързва се с възникване на сквамозноклетъчен карцином на пикочния мехур;
  • продължителен прием на фенацетин;
  • хронични възпалителни процеси на пикочния мехур - наличие на камъни в мехура, хронични цистити, чужди тела или продължителна катетризация на пикочния мехур с фолиев катетър причиняват метаплазия на уротелиума;
  • лечение с циклофосфамид;
  • злоупотреба с кофеин.

Туморите на пикочния мехур се разделят на първични (96%), възникващи от тъканите на органа, и вторични (метастатични), с първично огнище в друг орган. Първичните тумори с презентират като единични (95%) и множествени туморни лезии. По патоморфологична характеристика биват с епителен и неепителен генезис.

Към неепителните тумори се отнасят:

  • мезенхимни малигноми - лейомиосарком, ангиосарком, рабдомиосарком;
  • лимфом;
  • карциносарком;
  • дребноклетъчен карцином.

Епителните тумори възникват от лигавицата на пикочния мехур - уротел, изграден от преходен епител.
Най-честата хистологична форма на злокачествено новообразувание на предна стена на пикочния мехур е преходноклетъчният карцином (90%). Макроскопски най-често се представя като екзофитна, папиларна туморна формация, която расте към празнината на мехура. Наподобява изгледа на цветно зеле, с груби въси на повърхността на лезията, която кърви лесно при минимално травмиране. Туморът инфилтрира в дълбочина мехурната стена, като ангажира и кръвоносни съдове.

Други по-рядко срещани хистологични на пикочния мехур са:

  • плоскоклетъчен карцином - възниква на базата на предшестваща метаплазия на уротелиума или транзиторноклетъчен карцином, макроскопски представлява възловидни, инфилтративни или улцерозни образувания;
  • аденокарцином (под 2%);
  • смесен карцином (4-6%);
  • недиференциран карцином (под 2%).

Клинично рака на предна стена на пикочния мехур се презентира с поява на кръв в урината (хематурия). Този симптом се среща при повече от 80% от пациентите. Може да бъде видима (макроскопска) с червеникаво оцветяване на урината, да се наблюдава в началото или в края на микцията, както и да е тотална, с или без съсиреци. В началото на заболяването хематурията е неболезнена, появява се периодично, което не смущава заболелите и забавя поставянето на диагноза. В крайните стадии на туморно развитие урината става кървава и гнойна (пиурия).

Туморите на пикочния мехур могат причинят иритативни и обструктивни симптоми като дизурия (болезнено и затруднено уриниране), усет за неотложна микция, често уринира. Тези симптоми възникнат при 20-30% от пациентите с рак на пикочния мехур. Въпреки че иритативните симптоми могат да бъдат свързани с напреднал туморен процес, инфилтриращ мускулатурата на пикочния мехур, карцином ин ситу (CIS) e по-вероятната причина за поява на тези симптоми.

В крайните стадии на заболяването се установяват: болка в таза и костите, оток на долните крайници и скротума (при мъже), поради компресия на кръвоносни и лимфни съдове в таза; хидроуретер и хидронефроза; анорексия; обща отпадналост; загуба на тегло; симптоми на метастатично заболяване в зависимост от локализацията на вторичните туморни огнища.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на предна стена на пикочния мехур се поставя след извършване на комплекс от диагностични процедури, включващи:

  • анамнеза - установява началото на поява на симптомите, развитието на заболяването и неговата клинична проява;
  • физикално изследване - оглед и палпация;
  • изследване на урина - според стадия на болестта може да се установи белтък в урната, еритроцитурия, хематурия, левкоцитурия, бактериурия;
  • цитологично изследване - спомага за ранно откриване на злокачествен процес;
  • ултразвукова диагностика;
  • екскреторна (венозна) урография;
  • цистоскопия с оглед на вътрешната повърхност на пикочния мехур и биопсия на туморната лезия;
  • хистологично изследване на биопсичен материал;
  • КАТ, ЯМР;
  • изотопно изследване.

Определянето на клиничния стадий на малигнения процес определя избора на терапевтичен подход и прогнозата на заболяването.

Информация относно TNM класификация на туморите на пикочния мехур и стадиите в развитието на патологичния процес може да прочетете при:

Лечението на рака на предна стена на пикочния мехур се определя от хистологичните характеристики на тумора и стадия на заболяването. Основните методи на лечение са: хирургично, лъчелечение, химиотерапия и имунотерапия.

Водещо е хирургичното лечение, като при единични папиларни и неинвазивни тумори се предпочита ендоскопския метод за отстраняване - трансуретрална резекция (ТУР) или лазер. ТУР се последва от инстилиране на химиотерапевтик в кухината на пикочния мехур (интракавитарна химиотерапия)и/или имунотерапия (поставяне на БЦЖ-ваксина в пикочния мехур). При напреднали тумори, инвазиращи мухурната стена се извършва частично или цялостно премахване на пикочния мехур (радикална цистектомия), тазова лимфаденектомия (стандартна или разширена), с отстраняване на простатата при мъже и матката при жени.

Лъчелечението може да се приложи самостоятелно или в комбинация с оперативно вмешателство, като неоадювантен или адювантен способ. Химиотерапията цели контрол над локалните рецидиви и лечение на дисеминиран злокачествен процес, като в повечето случаи се назначават схеми на лечение с няколко химиотерапевтични агенти (полихимиотерапия).

Прогнозата се определя от хистологията на тумора и стадия на заболяването. При ранно открит и повърхностен тумор прогнозата се подобрява.

3.6, 8 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия