Злокачествен меланом на устната МКБ C43.0

Малигненият (злокачествен) меланом представлява неоплазия на меланин синтезиращите клетки - меланоцити. Меланомът на кожата се среща сравнително рядко, но годишната заболеваемост през последните няколко десетилетия показва тенденция към постепенно увеличение.

Съществуват 4 различни клинико-патологични форми или хистологични типове на злокачествен кожен меланом:

• повърхностно разпространяващ се меланом (SSM);
• нодуларен меланом;
• лентиго малигна меланом;
• акрално лентигиозен меланом, който се разделя на три подтипа - палмо-плантарен, субунгвален, лигавичен.

Въпреки че всяка една форма на малигенен меланом може да се развие в областта на кожата на устните, най-често се развиват повърхностно разпространяващ се меланом и нодуларен меланом.

Подробна информация относно класификацията на злокачествен меланом на устната според степента на инвазия (класификация по Кларк и Бреслоу) и TNM класификацията може да прочетете при:

• C43 Злокачествен меланом на кожата

Клинично злокачествен меланом на устната се представя предимно под формата на макулна лезия, но също така се установяват нодуларни и педункуларни лезии. Появата на болка, разязвяване и кървене са проява на напреднало заболяване.

Приблизително 70% от всички кожни злокачествени меланоми са повърхностно разпространяващи се меланоми (SSM) и често възникват от пигментирани диспластични невуси. Този тип меланом обикновено възниква на базата на малигнена трансформация на дългогодишни стабилни невуси. Ранните прояви включват поява на кафява пигментна лезия, леко надигната над околната кожа, с неправилен ръб и ясни очертания. По периферията може да се наблюдава участък на възпаление. Лезиите от този вариант могат да съществуват от месеци до години, преди да настъпи инвазивен растеж, като междувременно настъпва промяна във външния им вид. Промените включват: периферно нарастване, спонтанно регресиране, най-често в централната част на лезията, и промени в цвета. Нарастващо възелче, кървене, секретиране се наблюдават при преминаване към вертикален растеж.

Клинично нодуларните меланоми се презентират като надигнати, куполообразни или педункуларни лезии с червено-кафяв цвят. Често настъпва кървене или се фромират язви. Съдържанието на меланин в новообразуванието може да бъде незначително, което да затрудни поставянето на точна диагноза.

Диагнозата на злокачествен меланом на устната се поставя от специалист дерматолог, на базата на данни от личната анамнеза на болния, физикалния преглед, биопсично и хистологично изследване на кожната лезия. От разпита на болния се установяват субективните оплаквания, времето на поява на кожната лезия, промяна в размера, цвета, очертанията и симетрия на съществуващ невус (бенка). Пациентът се разпитва за наличие на рискови фактори като често излагане на слънце или чести слънчеви изгаряния, от фамилната анамнеза се търси информация за близки родственици заболели от меланом, друго злокачествено новообразувание на кожата, конгенитални меланоцитни невуси.

Физикалният преглед включва оглед на кожата на устните и цялото тяло, оглед на наличните невуси, разграничаване на типични и атипични лезии, ABCDE-правило за оценка на кожната лезия, оглед на съмнителната лезия с дермоскоп, палпация на регионални лимфни възли. Физикалното изследване се последва от ексцизионна биопсия и хистологично изследване на получения биопсичен материал.

Окончателната диагноза се поставя хистологично. При съмнение за метастатично заболяване се изследват биопсично регионални лимфни възли, извършва се образно изследване - компютърна томография, ядрено-магнтен резонанс, позитронно-емисионна томография, за откриване на органни метастази.

Лечението на злокачествен меланом на устната се определя от клинико-патологичния вариант, стадия на тумора, възрастта и общото състояние на пациента. Класическите терапевтични методи включват:

• хирургично лечение - в ранните стадии на заболяването се ексцизира тумора, като се изрязва и околната здрава тъкан в граница - 1-2 см;
• монохимиотерапия или полихимиотерапия (Цисплатина, Дакарбазин, Кармустин, Винбластин, Фотемустин) при наличие на лимфни и органни метастази;
• имунотерапия;
• лъчева терапия.