Заден медиастинум МКБ C38.2

Задното средостение (медиастинум) представлява пространство в гръдния кош, в което се намират хранопроводът, гръдната аорта, блуждаещите нерви, v. azygos и v. hemiazygus, гръдният лимфен проток, а в непосредствена близост с него - ретроплеврално - симпатиковият ствол и излизащите от него нерви. Хранопроводът се разполага зад перикарда, като в долната си част се намира от предната страна на гръдната аорта. Гръдната аорта започва от нивото на 4-ти гръден прешлен и достига отвора на аортата (hiatus aorticus) на диафрагмата на равнището на 12-ти гръден прешлен. Блуждаещите нерви по протежение на задното средостение залягат към повърхността на хранопровода, отделяйки клончета към неговото вегетативно сплетение. Гръдният проток преминава през hiatus aorticus и навлиза в гръдната кухина, където върви по предната повърхност на гръбначния стълб, между аортата и v. azygos. Симпатиковият ствол - truncus sympathicus, със своята гръдна част заляга по гръдната стена, преминавайки пред главите на ребрата, като прекосява предните повърхности на междуребрените нерви и съдове.

Злокачествените тумори на заден медиастинум най-често произхождат от различна нервна тъкан в средостението - неврогенни тумори. Те представляват 15-20 % от всички медиастинални тумори. В 97 % от случаите са разположени в задния медиастинум по протежение на паравертебралния сулкус. Най-често се срещат в зряла възраст. Болката в гръдния кош, дължаща се на компресия на нерв или на костна ерозия, е най-честият симптом. При засягане на интеркосталните нерви - интеркостална невралгия. Хемипарестезия, хемипареза и други симптоми от компресия на гръбначния мозък се наблюдават при тумори, проникващи в междупрешленните отвори. Най-често, хормонално активни са малигнените неврогенни тумори при децата, които предизвикват хипертензия (високо кръвно налягане), диария, диафореза, анорексия и треска.

Класификация (в зависимост от произход и хистологичен строеж):

1. Тумори, произхождащи от периферните нерви: неврилемоми и неврофиброми, неврофибросаркоми и малигнени неврилемоми. Произлизат от интеркосталните нерви и симпатикусовите ганглии в задния медиастинум. От 25 до 40 % от болните с тези тумори имат множествена неврофиброматоза. При тях се наблюдават „кафено-млечни” петна с възли по хода на нервите на ръцете, краката и гръдния кош, с чести прояви на злокачественост. Откриват се далечни метастази в мозъка, костите и черния дроб.

Лечението е оперативно и се състои в екстирпация на тумора чрез задно-странична торакотомия.

2. Тумори, произхождащи от симпатикусовите ганглии: невробластоми, ганглионевроми. Невробластомите са най-слабодиференцираните тумори с този произход. Повечето от 75 % се срещат при деца под 4-годишна възраст и са хормонално активни. Метастазите в черния дроб и лимфните възли, както и директната инвазия на гръбначния мозък, не са редки. Ганглионевромите произлизат от зрели нервни клетки на симпатиковите ганглии и са доброкачествени тумори, които се срещат в по-млада възраст.

Оперативното лечение в тези случаи е невъзможно, но туморите могат да се повлияват задоволително от лъчетерапия.

3. Тумори произхождащи от параганглиите: феохромоцитом и параганглиоми. Параганглиомите произлизат от хеморецепторната тъкан. Около половината от заболелите от този тумор умират. Поради това всички параганглиоми се считат за малигнени тумори с бавен растеж, рецидиви и метастази след много години. Феохромоцитомите представляват хромафинен параганглионарен тумор, секретиращ катехоламини.

Лечението и в двата случаи е оперативно.

Прогнозата на злокачествените тумори на заден медиастинум е много добра при навременно диагностициране и отстраняване в първите две години от живота при децата. Преживяемост до 2 години при 92% от болните със злокачествени тумори.