Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на ларинкса МКБ C32.8

Ларинксът (гръклян) е орган в областта на шията на човек, представляващ въздухоносна тръба, участваща в звукообразуването и същевременно предпазва трахеята от аспирация хранителни частици. В ларинкса се поместват гласните връзки, които са от съществено значение за фонация. При възрастни индивиди височината на гръкляна е приблизително 8 см, диаметър - 4 см. Ларинксът e има собствен хрущялен скелет, изграден от еластични и хиалинни хрущяли.

Подробна информация за анатомичното устройство на гръклян може да прочетете при:

• Гръклян (larynx)

Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на ларинкса включва малигнени тумори на гръкляна, които излизат извън границите на една от посочените области в следните рубрики: глотис, супраглотис, субглотис, ларингеален хрущял или мястото им на възникване не може да бъде отнесено към конкретна локализация.

Доказани етиологични и рискови фактори за възникване на рак на ларинкса са тютюнопушенето и алкохолната злоупотреба. Смята се, че тютюневите изделия и алкохолът съдържат химикали, които увреждат покривния и жлезист епител на ларинкса, предизвиквайки мутации, които могат да доведат до развитие на неопластична дегенерация. Всеки от двата вредни навика са рискови фактори сами по себе си, но ако употребата им е комбинирана, рискът се увеличава значително (до 100 пъти по-голям, в сравнение с хора, които на употребяват алкохол или тютюневи изделия).

Експозицията с вредни вещества в работна среда е друг рисков фактор. Тези вещества включват:

• изпарения от бои и лакове;
• въглищен прах;
• дървесен прах;
• изпарения от дизелово гориво;
• никел;
• формалдехид - използва се в много промишлени процеси, като например производството на бои и козметика;
• изопропилов алкохол, който често се използва като разтворител за почистване.

Преканцерозите на ларинкса са група от еднакви по хистологичен строеж патологични състояния на покривния и жлезистия епител, които в своята биологична еволюция могат да прераснат в инвазивни карциноми. Типично за всички тях е патологичната кератинизация, т. е. вроговяване на повърхностния слой, проява на паракератоза, значително задебеляване на stratum spinosum (акантоза) и дълбоки папиларни разраствания към по-дълбоките слоеве на лигавицата. Преканцерози са кератозата (пахидермия, левкоплакия), папилома на възрастните, хроничния ларингит и някои аденоматозни лезии.

Хистологичните форми на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на ларинкса са:

• плоскоклетъчни карциноми с различна степен на клетъчна диференциация (95%);
• верукозен рак;
• вретеновидно клетъчен карцином;
• аденокистичен карцином;
• светлоклетъчен карцином;

Клиничната картина при рак на ларинкса зависи от стадия на туморния процес и локализацията на туморната формация. Най-често туморите възникват в близост до гласните връзки. В ранните стадии на заболяването клиничните оплаквания са неспецифични и незначителни, като симптоматиката се демонстрира с дискретна дисфония (дрезгавост, слабост или загуба на гласа). При по-напреднало заболяване се установява перманентна дисфония, прогресираща до пълна афония. Друг съпътстващ симптом е появата на суха дразнеща кашлица, с експекторация на оскъдно количество жилав секрет, премесен с жилки кръв. При кашляне или при хранене често болните се оплакват от остри пробождащи болки, които се излъчват към ипсилатералното ухо. Проява на по-късни симптоми са постоянен задух, дисфония, диспнея и инспираторен тираж или астматични пристъпи. Други симптоми включват поява на подутина на шията, немотивирана загуба на тегло, лош дъх от устата, умора и слабост.

Диагнозата на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на ларинкса се поставя въз основа на появата на симптомите, описани в клиничната картина, както и данни от анамнезата за тяхната давност и развитие. Физикалният преглед включва палпация и оглед на шия, устна кухина и гърло. Диагностичният процес се допълва от индиректна ларнигоскопия, последвана от директна ларингоскопия с биопсия на съмнителния тъканен участък. Образни методи, носещи висока информативна стойност при диагностицирането на рака на ларинкса са: КТ (CAT-сканиране, компютърна томография), ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) и PET-сканиране (позитронно-емисионна томография).

Лечението на рака на ларинкса с локализация, която излиза от границите на една и повече посочени локализации, се определя от локализацията и стадия на карцинома, хистологичния вариант, възрастта на болния и наличието на съпътстващи заболявания. Според вида на прилаганата терапия тя може да се раздели на три групи: хирургично лечение, телегаматерапия, химиотерапия или различни комбинации между тях.

Оперативното лечение включва:

• интраларингеални операции с микрохирургия или лазеркоагулация - прилагат се само при началните стадии, когато е възможно радикалното има отстраняване или пълна карбонизация на тумора;
• частични вертикални резекции;
• хоризонтални резекции;
• ларингектомия и др.