Злокачествено новообразувание на синуси, неуточнено МКБ C31.9

Малигнените неоплазии (злокачествени новообразувания) на параназалните синуси съставляват по-малко от 1% от всички злокачествени тумори и приблизително 3% малигномите на горни дихателни пътища. Честотата на синоназалния рак е около 1 случай на 100 000 души годишно. Мъжкият пол се засяга два пъти по-често от женския, като повечето пациенти са на възраст между 50 и 70 години. По-голямата част от туморите на параназалните синуси възникнат в максиларнияте синуси (80%). 19% се локализират в решетъчните синуси, а останалата част (по-малко от 1%) са с произход от челния и клиновиден синуси.

Етиологията (причина за възникване) на злокачествено новообразувание на синуси, неуточнено е неизвестна, въпреки това клинични данни показват, че експозицията с различни промишлени замърсители може да бъде свързана с рак на околоносните кухини и носната кухина, и представляват рискови фактори - никелова, дървообработваща промишлености, химическата, петролната и др. Особено значение се отдава на хроничните синуити, смъркането на емфие, кокаиномания, ятрогенни причини (използване на контрастни материали). Аденокарциномите, произлизащи от решетъчните или максиларни синуси се свързват с излагане на дървесен прах в дървообработващата и обувната промишлености.

Хистологично се установяват следните най-чести варианти на рак на синусите:

• сквамозноклетъчен (плоскоклетъчен) карцином (80%);
• аденокистичен карцином (5-10%);
• аденокарцином (5-10%).

Други значително по-редки хистологични типове малигнени тумори на околоносните кухини мукоепидермоиден карцином, злокачествени смесени тумори, лимфом, меланом, фибросарком, остеосарком, хондросарком и др.

Клиничната проява на злокачествено новообразувание на синуси, неуточнено в началото е бедна, нехарактерна и ранното поставяне на диагноза е затруднено. Симптомите на заболяването се различават в зависимост от хистологичния вариант на тумора, неговата локализация и стадия на туморния процес. Симптомите на ранните лезии наподобяват симптомите на инфекции на горни дихателни пътища и включват запушване на носа, главоболие, серозна (водниста) секреция от носа, понякога премесена с кръв. Основният отличителен белег е продължителността на симптомите, които при туморите на параназалните синуси са устойчиви и слабо се повлияват от стандартно лечение.

Симптомите на рак на параназалните биват:

• от страна на носа - постоянно запушен нос (често едностранно), секреция или кървене на носа (епистаксис);
• от страна на устна кухина (при тумори на максиларните синуси) - разклащане зъби, лошо прилягащи протези, кървене от венците, подуване на покрива на устната кухина, болка в устата или тризмус;
• офталмологични симптоми - зрителни нарушения като двойно виждане (диплопия), загуба на зрение, дислокация, прорузия на очната ябълка, предимно от компресионно естество;
• от страна на лицето - сетивни нарушения, парестезии, лицева асиметрия, външни и вътрешни контурни деформитети, болка и/или подуване на лицето, и очите.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на синуси, неуточнено се изгражда въз основа на симптоми като: затруднено носно дишане (често едностранно); продължителна (особена) хрема, която не се овладява с капки за нос; главоболие, обхващащо половината глава и усилващото се при физическо усилие, и умствена умора; хипо- и анестезия на кожата, които се проектират съобразно инервацията на n. trigeminus; изместване и затруднена подвижност на очите. Повечето тумори са в напреднал стадий при поставяне на окончателна диагноза, въпреки това, през последните години широко разпространеното използване на носна ендоскопия и компютърна томография с висока резолюция подпомагат ранната диагностика.

Ендоскопското изследване позволява локален оглед и биопсия на туморната формация. Радиологичното изследване включва:

• CT (компютърна томография) - показва наличие на костна деструкция;
• MRI (ядрено-магнитен резонанс) е полезен за идентифициране на орбитална и/или вътречерепна инфилтрация, и разграничаване на оточна от възпалена туморно инфилтрирана лигавица.

Оптималното лечение на злокачествено новообразувание на синуси, неуточнено е хирургична резекция. Хирургичното лечение се определя от местоположението и разпространеността на туморната лезия. Злокачествени тумори на околоносните синуси подлежат на радикална резекция в широки граници. Хирургичната ексцизия често се последва от постоперативната лъчева терапия (телегаматерапия). Клиничните данни показват, че за тумори параназалните синуси комбинирането на химиотерапия (интраартериална или интравенозна) с лъчева терапия може да подобри локалния контрол.