Стомах, неуточнена локализация МКБ C16.9

Стомашният рак представлява едно от най-разпространените злокачествени заболявания в световен мащаб, въпреки че показва значителни различия в определени географски район. От злокачествените тумори ракът на стомаха е на трето място след малигнените тумори на бели дробове и колоректалния рак при мъжете и на четвърто място при жените (при жените се включва и рака на гърдата). Представлява заболяване с висока смъртност, голямо социално-икономическо и медико-диагностично значение.

Епидемиологични данни на СЗО (Световна здравна организация) съобщават най-висока заболеваемост в Япония, Китай, някои страни в Южна Америка (Чили, Колумбия). В България годишната заболеваемост е от порядъка на 24 случая на 100 хил. население.

Етиологията на злокачествено новообразувание на стомах, неуточнена локализация подлежи на допълнително уточняване, но редица проучвания свързват начина на хранене и т.нар. преканцерози на стомаха с възникването на раково заболяване. Приема се мултифакторната генеза на малигнените неоплазии на стомаха, като от съществено значение е комбинираното въздействие на наследствени (ендогенни) и екзогенни фактори, отключващи канцерогенезата.

Преканцерозни патологични състояния за стомашен рак са: пернициозна анемия, хроничен атрофичен гастрит тип А, аденоматозния тип полипи (плосък тубуларен и вилозен тип аденоми), хроничният антрум-гастрит (тип B) с чревна метаплазия, след стомашна резекция, болест на Менетриер.

Диетични фактори повишаващи риска от развитие на стомашен рак са: пушени и силно солени храни; консерванти и оцветители; алкохол; хиповитаминози (намален прием на витамини A, E, C); консумация на храни съдържащи нитрати; замърсени хранителни продукти с бактериална гъбички, флора, хербициди, инсектициди, фунгициди; съхранение на храни в пластмасови опаковки (винилхлорид) и др.
Допълнителни рискови фактори са възраст над 50-60 години, мъжки пол (мъжете заболяват до 2 път по-често), инфекция с H. pylori, фамилна анамнеза за близки родственици с рак на стомаха, фамилна аденоматозна полипоза.

От злокачествените новообразувания на стомаха около 98% са карциноми, а останалите форми са саркоми и злокачествени лимфоми. Патоморфологично са доказани два тип рак на стомаха в зависимост от начина на растеж - чревна или интестинална форма и дифузна форма. Макроскопските форми на стомашен карцином са: екзофитна (полипоидна) с растеж към стомашната празнина; ендофитна (инфилтративна), ангажираща голяма част от стомаха или целят орган (linitis plastica); улцерозна форма с макроскопски паничковиден вид; смесени форми.

Аденокарциномите са най-честата форма на карцином на стомаха и представляват над 70%. Описани са следните форми на аденокарцином - папиларен, тубуларен, муцинозен и тип "пясъчен часовник". Други форми на карцином на стомаха са анапластичен и аденосквамозен карцином. Срещат се и некласифицируеми форми, които не могат да се причислят към никоя от познатите варианти.

Клиничната картина на ранен стомашен рак е неспецифична и се владее главно от симптоми на стомашен дискомфорт. Повечето симптомите на заболяването отразяват напреднал туморен стадии. Оплакваният могат да бъдат: гадене или повръщане, дисфагия (затруднено преглъщане), тежест и пълнота след нахранване, загуба на апетит, мелена, хематемеза и загуба на тегло.

Късните усложнения включват: перитонеален или плеврален излив, обструкция на изхода на стомаха (упорито повръщане, включително на хранителни остатъци, от храна приета преди дни); интрахепатална жълтеница, причинена чернодробни метастази; екстрачернодробна жълтеница резултат на притискане на жлъчните пътища от туморната формация; дихателна недостатъчност от белодробно разпространение; мозъчни метастази; кахексия.

Поставянето на диагноза злокачествено новообразувание на стомах, неуточнена локализация налага провеждането на следните изследвания:

1. Клиничен преглед с анамнеза и физикален преглед. Всички физикални находки резултата на късен стадии на стомашен рак. Откриват се: осезаемо разширения стомаха с плискане, което се долавя чрез перкусия; хепатомегалия; преумбиликални метастази (възли на сестра Mary Joseph); Вирхова жлеза - увеличени лимфни възли в лява супраклавикуларна ямка; ирландски възел - увеличени лимфни възли в предна аксиларна област. Някои пациенти съобщават за немотивирана загуба на тегло, а други може да имат мелена (катраненочерни изпражнения) или бледност от анемия.

2. Лабораторните изследвания установяват наличие на анемичен синдром, следи от кръв в изпражненията, специфични туморни маркери - CA 72-4, CA 19-9 и карцино-ембрионален антиген (CEA), повишение на алкална фосфатаза.

3. Рентгенография на стомаха - двоен контраст.

4. Ендоскопско фиброоптично изследване с множествени целенасочени биопсии или цитологично изследване.

5. Ендо-ехографско изследване - определя се дълбочината на туморно прорастване, особено при предоперативна подготовка.

6. Хистологично и цитологично изследване на тъкан или клетъчен материал.

7. Компютърна аксиална томографско (КАТ) и позитронно-емисионна томография, с които се определят степента на туморно разрастване и разпространение (лимфни възли, близки и далечни метастази).

Лечението на стомашен рак се определя основно от стадия на тумора при поставяне на диагноза. Дефинитивното лечение е хирургичното - субтотална или тотална резекция на стомаха (гастректомия) с премахване на малко, голямо було, перигастрални лимфни възли и други структури, ангажирани от тумора. В напреднали стадии (III) туморът са оперира, като се включва и цитостатично лечение, докато в късния стадий (IV) хирургичната интервенция е излишна. В късните стадии на заболяването се прилагат палиативни методи, целящи възстановяване на затруднения пасаж от стомаха към дуоденума.