Малка кривина на стомаха, неуточнена част МКБ C16.5

Малката кривина на стомаха (curvatura ventriculi minor) се простира между кардията на стомаха и пилорния отвор, като формира дясната граница на стомаха. Представлява своеобразно продължение на дясна стена на хранопровода, като прехода се осъществява на нивото на дясното краче на диафрагмата и след това се насочва на дясно, пресича първи лумбален прешлен и завършва в пилора. За малката кривина се залавят двата слоя на ligamentum hepatogastricum, между тези два слоя се разполагат a. gastrica sinistra et dextra.

Подробна информация за анатомия на стомах (gaster) може да прочетете при:

• Стомах

Честотата на стомашния рак в световен мащаб варира в широки граници. Заболеваемостта е най-висока в Азия, Южна Америка, а най-ниска в Северна Америка. Най-висока смъртност се съобщава в Япония, Чили, Южна Америка, както и в страните от бившия Съветски съюз. У нас заболеваемостта е приблизително 24,4/100 000 души.

Етиологията на стомашния рак не е достатъчно добре изяснена, но като фактори с най-голямо значение се определят преканцерозите и начина на хранене, фамилна предиспозиция, комбинираното въздействие на канцерогенни агенти, попадащи в храносмилателната система. Преканцерозни състояния на стомаха са: хроничен атрофичен гастрит (тип А), пернициозна анемия, аденоматозни полипи, интестинална метаплазия, състояние след стомашна резекция, гигантски хипертрофичен гастрит (болест на Menetrier).

Диетични фактори са: хиповитаминози (А, Е, C); ниско съдържание на зеленчуци и плодове в диетата; алкохолни напитки; консумиране на силно осолени, пушени или консервирани храни; храни, съдържащи нитрати или бактериално замърсени продукти; съхранение на храни при висока влажност и температура (царевица, ориз, фъстъци, пшеница и др.). История за инфекция с Helicobacter Pylori, като при тази инфекция рискът от възникване на стомашен рак е до 6 пъти по-висок. С определена роля са хипо- и ахлорхидрията в канцерогенезата на рак на малка кривина на стомаха, неуточнена част. Понижената киселинност в стомаха води до развитие на грам-негативна флора, която редуцира нитратите, съдържащи се храната до нитрозамини.

В патогентичен план и в зависимост от характеристиките на растеж се отличават 2 типа злокачествено новообразувание на стомаха: високодифернциран чревен тип и дифузна форма, продуцираща обилно муцин. Ракът на стомаха се локализира по малка кривина в приблизително 19% от случаите. Макроскопските форми, откриващи се по малка кривина на стомаха, неуточнена част са: полипоидна форма с екзофитен растеж към лумена на стомаха; язвена форма (улцерозна, паничковидна); скирозна (ендофитна, инфилтративна) и смесени форми.

Аденокарциномите са най-честата хистоморфологична находка на стомашен рак. Съществуват следните аденокарциноми: тип "пясъчен часовник", тубуларен аденокарцином, папиларен и муцинозен аденокарцином. Други карциноми са адено-сквамозен карцином.

Клиничните признаци и симптоми на ранен рак на малка кривина на стомаха, неуточнена част не са специфични и се владеят главно от стомашен дискомфорт (усет за пълнота и тежест в горната част на корема, гадене, неясни епигастрални болки, промяна в апетита). Интензитетът на симптомите е незначителен, но болните обръщат внимание, че "имат стомах". Болката не е характерен симптом на начален рак на стомаха и най-често се появява след период от 3 до 8 месеца след възникване на злокачествен процес в малка кривина. Почти половината от болните с ранен стомашен карцином имат симптоми, наподобяващи стомашна язва, която не се доказва ендоскопски или рентгенологично.

Повечето симптоми на рак на стомаха отразяват напреднало заболяване. Симптомите на ранен рак се задълбочават и интензитетът е по-изразен. Установява се загуба на апетит и отвращение към различни храни (особено месо), гадене, повръщане, усет за ситост след прием на малко количество храна, немотивирана загуба на тегло, мелена (черни изпражнения), бледост на кожата и видимите лигавици (анемия, резултата на окултни кръвоизливи). При ангажиране на съседни органи се появява болка с различен интензитет и симптоми от страна на засегнатите органи - силна болка в гърба при засягане на панкреаса, жълтеница поради притискане на жлъчните пътища или инвазия в черния дроб (множество метастази), белодробна симптоматика от метастази, болки в кости или патологични костни фрактури, жлеза на Вирхов (увеличени супраклавикуларни лимфни възли от ляво). Хематемезата е рядък симптом. Други късни усложнения на рак на стомаха патологичен перитонеален (асцит) и плеврален излив, кахексия от глад или изтощение на туморен произход.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на малка кривина на стомаха, неуточнена част е основава на данни от анамнеза (субективни оплаквания и тяхната давност), клиничната картина, физикален преглед, които имат насочваща роля. Следните лабораторни, инструментални и образни методи се използват в диагностиката на стомашния рак:

1. Лабораторни изследвания:

• периферна кръвна картина - открива се анемичен синдром;
• чернодробни функционални тестове;
• електролитен профил;
• туморни маркери, такива като СЕА (карцино-ембрионален антиген), СА 19-9, CA 72-4. СЕА е повишен в 45-50% от случаите, а СА 19-9 в около 20% от случаите.

2. Образни изследвания:

• рентгенография на стомах с двоен контраст;
• езофагогастродуоденоскопия с целенасочена биопсия;
• CT (Компютърна томография) сканиране или MRI (ядрено-магнитен резонанс) на гръдния кош, корема и таза - за оценка на локалното разпространение на злокачествения процес и оценка на потенциалните области на разпространение;
• ендоскопска ехография - осигурява по-прецизна предоперативна оценка на туморния стадий, дълбочината на проникване на тумора или участието на съседните структури;
• ексфолиативна цитодиагностика.

Лечението на злокачествени тумори на малка кривина на стомаха, неуточнена част се определя от стадия, големината и разпространението на тумора, и общото състояние на пациента. Радикалното лечение на стомашния рак е оперативно - стомашна резекция (гастректомия), като се отстраняват малко, голямо було, перигастрални лимфни възли и метастази в съседни органи. Хирургичното лечение са допълва от интраоперативна лъчетерапия и интравенозна или интраперитонеална химиотерапия. Иноперабилните случаи се подлагат на палиативни мерки: палиативна гастроентеростомия или гастректомия, лазерно лечение за отстраняване на стенози.

Прогнозата е в тясна зависимост от стадия на туморно развитие, в който е осъществено оперативното лечение. Проксималните локализации са с по-лоша прогноза.