Описторхоза МКБ B66.0

Описторхозата е паразитно заболяване, с висока честота в развиващите се страни, което уврежда основно хепатобилиарната система.

Причинители са два вида хелминти от клас Тrematoda, тип Plathelminthes:

• Opisthorchis felineus

• Opisthorchis viverrini

Причинителят представлява малкък трематод с плоско тяло и листовидна форма.

Колкото броят на паразитите в гостоприемника е по-голям, толкова техният размер е по-малък.

Половозрелите метили паразитират в жлъчните пътища, жлъчния мехур и панкреатичните канали на човека, кучето, лисицата, котката и други месоядни животни.

Яйцата на причинителя попадат във водна среда чрез фекалиите на крайния гостоприемник. Във водната среда яйцата се излюпват и от тях се отделят мирацидии, които проникват в сладководните охлювчета, които са техен междинен гостоприемник.

След период от приблизително два месеца, те се превърщат в церкарии. Церкариите излизат от охлювчетата и се поглъщат от сладководните риби.

След около шест седмици те стават стават активни и способни да инвазират. Крайният гостоприемник се заразява при консумация на недобре термично обработена, контаминирана риба.

Източник и краен гостоприемник на инвазията, предизвикана от Opisthorchis felineus (viverrnini) са болният човек, домашни и диви месоядни животни.

Механизмът на заразяване е перорален. Възприемчивостта на населението е всеобща, но най-често боледуват рисковите групи, а именно рибари и техните семейства.

Паразитът предизвиква основно механично и травматично увреждане на жлъчната система, черния дроб и панкреаса.

Инкубационният период е в рамките на две до четири седмици след консумация на контаминирано месо.

Наблюдават се три фази на заболяването:

• ранна (латентна)

• остра

• хронична

Латентния период на инвазията, предизвикана от котешкия чернодробен плосък червей, може да протече и в рамките на дестки години.

Описторхоза може да протече безсимптомно, но съществуват фактори които провокират клиничната изява.

Това са бременност, хирургична интервенция, физически и психически травми и други.

Острата форма се характеризира с обща слабост, значително повишение на телесната температура, главоболие, мускулни и ставни болки, кожни обриви, сърбеж.

Освен общите прояви, по-късно се наблюдават болки в епигастриума и дясното подребрие, хепатомегалия, жълтеница, диария или запек, гадене и повърщане.

Хроничната форма протича със симптоми на хронично рецидивиращо възпаление на жлъчния мехур и гастродуоденопатия.

За правилно поставяне на диагнозата особено важно значение имат данните относно клиничната симптоматика, епидемиологичната анамнеза, както и резултатите от паразитологичните изследвания.

Паразитът се открива основно във фекалиите и жлъчния сок. Необходимо е микроскопско изследване на фекални проби и контаминирано месо.

Прилага се етиологично лечение с антихелминтни лекарства. В терапията на пациентите с описторхоза се включват и антиалергични, десензибилизиращи препарати, кортикостероиди.

Основните профилактични мерки се състоят в:

• добра термична обработка на месото от риба
• повишаване на здравната култура и информираност на населението
• контрол над популацията на междинния гостоприемник
• подобряване на битовата и обществената хигиена

Прогнозата при отделните пациенти се орпеделя от множество фактори, по важните от които са тежестта на заболяването, състоянието на болния и терапевтичните възможности.

Едно от най-сериозните усложнения, свързани с това заболяване, е повишеният риск от развитие на холангиокарцином.