Микоза на стъпалото МКБ B35.3

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

При микоза на стъпалото (Tinea pedis, Epidermophytia interdigitalis, athlet's foot) се наблюдава дерматофития на стъпалото, с хронично протичане и засягане на междупръстията на ходилата или свода на стъпалата.

По същество заболяването представлява вид гъбична инфекция с тенденция към хронифициране, която при липса на специфично лечение може да предразположи към някои усложнения.

Причинител и особености

Микозата на стъпалото (атлетично стъпало) е най-честата микоза в света, като засяга лица в млада и активна възраст. Характерно за болестния процес е следното:

• причинител: най-честите причинители на заболяването са някои видове гъбички, главно Тrichophyton rubrum, Trichophyton mentagrophytes, Epidermophyton floccosum и други
• патогенетични особености: основен патогенетичен момент е мацерацията на кожата в междупръстията и свода на стъпалата, обусловена от носене на неподходящи чорапи и обувки. Мацерацията на кожата на стъпалата е важен патогенетичен фактор, тъй като влагата стимулира директно растежа на гъбите, а в същото време уврежда роговия слой на епидермиса
• заразяване: най-често заразяването се осъществява по контактен път, при контакт с контаминирани повърхности (например при ходене бос в обществени бани, плувни басейни с подозрителна хигиена и други), при използване на обща хавлия, спално бельо, дрехи, постелки за трениране и други с човек, страдащ от инфекцията
• рискови фактори: прекомерно изпотяване на краката, носене на неподходящи обувки, захарен диабет, подлежащ имунен дефицит или някои автоимунни заболявания и други

Заболяването засяга предимно хора в млада и активна възраст, но заразяването може да стане още в първото десетилетие от живота.

Най-често клиничните прояви стават видими след 15 годишна възраст. В развитите страни са засегнати около 10 процента от населението, без съществени различия по отношение на пол и расова принадлежност.

Симптоми

Клиничното протичане при микоза на стъпалото показва някои характерни особености, като разнообразните клинични изяви на дерматофитията на стъпалото могат да се систематизират в три клинични форми:

• дисхидротична форма: локализацията на измененията е основно в свода на стъпалата и се придружават със силен сърбеж. Ерупцията се представя от дребни, плътни, разположени дълбоко в епидермиса мехурчета (везикули), изпълнени с бистро съдържимо, но понякога при вторична бактериална инфекция могат да станат и гнойни. Везикулите са разположени върху еритемна основа, а понякога могат да се образуват многокамерни були
• суха (сквамозна) форма: локализира се по свода или ръбовете на стъпалата, сърбежът е умерен, но образуването на рагади може да доведе до болка при ходене. Измененията в началото включват отделно разположени еритемни и залющени петна по свода на стъпалото, а при сливането им се обхващат дифузно целите стъпала
• интертригинозна форма: тя засяга кожата в междупръстията и под пръстите. Епидермисът е белезникав и мацериран. В дълбочина се отделят ерозии и фистули. Налице е подмокряне на зоната, с отделяне на неприятна миризма. Процесът може да обхване и гърба на пръстите. Сърбежът е умерен до силен, а протичането е хронично, в продължение на месеци и години

Диагноза

Поставянето на диагнозата при микоза на стъпалото обикновено не представлява затруднение за опитните клиницисти, като диагнозата се базира на информацията, получена от разпита на пациента (изясняване на рискови фактори, характерни оплаквания) и физикалните находки (характерни промени по стъпалото).

Директно микроскопско изследване, културелно изследване и серологични тестове са необходими за потвърждаване на диагнозата при пациенти с микоза на стъпалото.

Диференциалната диагноза при тази форма на гъбична инфекция се прави главно с немикотична интердигитална мацерация, псориазис, хронична екзема и други.

Лечение

Терапевтичният подход се определя строго индивидуално, като може да включва локални и системни противогъбични агенти, както и редица общи мерки.

Лечението се провежда с локални противогъбични препарати, предимно от групата на азолите. При тежко протичане и хронифициране на процеса се налага и системна терапия, като е необходимо внимателно подбиране на подходящи средства, поради високия риск от развитие на нежелани лекарствени реакции.

За намаляване риска от разпространение на инфекцията се препоръчва поддържане на добра хигиена, ограничаване на рисковите фактори, честа подмяна на чорапите и поддържане на краката сухи и чисти, носене на подходящи обувки (чехли, джапанки) при посещение на обществени басейни, бани, сауна и други.

В някои случаи лечението може да отнеме няколко месеца и изисква постоянство и дисциплина от страна на пациентите.

Подробности относно терапията на гъбичните заболявания може да прочетете в раздел Лечения:

» Противогъбични средства

Повече информация за гъбички на стъпалото може да намерите в раздел Здравни проблеми:

» Гъбички: Гъбички на краката

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org