Коронавирусна инфекция, неуточнена МКБ B34.2

Към рубриката коронавирусна инфекция, неуточнена, се включват заболяванията, предизвикани от РНК вируси с характерни морфологични особености.

Коронавирусните инфекции са широко разпространени остри заболявания, които се характеризират с прояви от страна на горните дихателни пътища, обикновено под формата на ринит, ринофарингит, кашлица или първична атипична пневмония, възможна е проява и с диариен синдром.

Обикновено имат благоприятно протичане и се отличават с добра прогноза.

Принадлежат към род Coronavirus на семейство Coronaviridae, като са открити за първи път през 1937 година.

Възприемчивостта на човек към коронавирусните инфекции е висока. Освен хората, вирусите предизвикват различни по тежест заболявания при много животински видове, главно пуйки, говеда, котки, кучета.

Те са разделени в 4 таксономични групи, като се категоризират съобразно гостоприемника, антигенните особености и геномната си структурна организация. Имат много стеснен кръг от чувствителни гостоприемни клетки и са трудни за култивиране в изкуствени среди и лабораторни условия.

Коронавирусите притежават хемаглутинационни и хемадсорбционни свойства, благодарение на съдържащите се в тях антигени. Навлизането в гостоприемниковите клетки се осъществява посредством мембранна фузия и ендоцитоза.

Умерено устойчиви са във външна среда и под въздействието на различни дезинфектанти.

Контагиозният индекс на инфекциите варира между 50 и 100%. Източник на заболяването са от една страна болните хора с разгърната клинична симптоматика и здравите носители на вируса, без видими признаци на заболяване.

Входна врата на инфекцията са лигавиците на горните дихателни пътища. Механизмът на предаване в масовия случай е въздушно-капков. Възможно е заразяване посредством фекално-орален механизъм и контактно-битов път, при който възниква гастроинтестинален синдром и излъчване на вирусите с фекалните маси. Ниската лична и битова хигиена благоприятстват заразяването по този механизъм.

Счита се, че приблизително до една пета от простудните заболявания се причиняват от коронавирусите. Епидемии от тези причинители възникват през 2 до 4 години, а честотата на инфекциите е най-висока в края на есента, зимата и началото на пролетта във връзка със събирането често на много хора в затворено помещение и намаляването на индивидуалната имунологична резистентност.

Коронавирусите са чести причинители на остри простудни респираторни заболявания и симптомите им са клинически неразличими от тези на останалите остри респираторни заболявания.

Инкубационният период е 2 до 5 дни, с последващ фебрилитет (повишение на температурата), хрема, кашлица, болки в гърлото, главоболие, миалгия (мускулни болки), общо неразположение и други.

Те са чест причинител на тежък остър респираторен синдром, протичащ в миналото с големи епидемични взривове.

Освен острите респираторни заболявания, коронавирусите могат да предизвикат среден отит, изостряне на астма или други хронични пулмопатии и по-рядко пневмонии и плеврити при имунокомпрометирани пациенти.

Те са причинители и на гастроентерити в детската възраст. Клинически те протичат както ротавирусните гастроентерити с тази разлика, че при една пета от пациентите диарията е кървава.

Диагнозата се поставя въз основа на обстоен разпит на болния, физикален преглед и различни изследвания. С най-голямо диагностично значение при коронавирусните инфекции са резултатите от микробиологичните изследвания.

В зависимост от клиничната картина се изследват секрети от носоглътката, бронхоалвеоларен лаваж, трахеален аспират, плеврален пунктат, кръв, фекални маси и други. За бързо доказване на специфични вирусни антигени се използват предимно серологични изследвания.

Диференциална диагноза се извършва с идентично протичащи бактериални, вирусни или неинфекциозни заболявания.

Лечението при пациенти с коронавирусна инфекция, неуточнена, е предимно симптоматично, като в зависимост от състоянието на болния се прилагат обезболяващи средства, агенти за понижаване на температурата, препарати за нормализиране на чревната перисталтика. Прилагат се поливитаминни средства и добавки за повишаване на индивидуалната имунологична резистентност.

Антивирусните средства са слабо ефективни и се прилагат само при тесен кръг от пациенти с тежка форма на заболяването. При наличие на вторична бактериална инфекция е уместно приложението на антибиотични средства, ефективни срещу съответния бактериален причинител.

Специфична профилактика не е разработена. Препоръчва се избягване на контакт с болни хора, повишаване на здравната култура и информираност, поддържане на висока лична и битова хигиена.