Вирусна хеморагична треска, неуточнена МКБ A99

Вирусните хеморагични трески са група от различни по географско разпространение заболявания, които имат общи клинични, патогенетични и епидемиологични характеристики.

Причинителите на вирусните хеморагични трески принадлежат към различни семейства и родове вируси.

Природно-огнищният характер на епидемичния процес е свързан с екологията и активността на резервоарите и причинителите им - диви или домашни животни, кърлежи, комари или гризачи.

Механизмът на заразяване на човека е комплексен - най-често трансмисивен.

Заболяванията имат и изразен професионален характер в селското стопанство и медицината. Разпространението им е повсеместно, но преобладават в тропиците и субтропичните райони.

Увреждането на микроциркулацията и хомеостазата е в основата на хеморагичния синдром.

Цикъла на предаване на причинителя включва иксови кърлежи, диви гризачи и насекомоядни. Дивите маймуни се заразяват и загиват.

Домашните животни са важни резервоари за поддържане на кърлежовата популация.

Клиничната картина при човека се характеризира с фебрилитет, главоболие, миалгии, духа кашлица, брадикардия, гастроентерит, дехидратация, левкопения, хеморагична диатеза, хипотензия и шок.

При някои болни протичането наподобява това на Централно европейски енцефалит - то е двуфазно. Първата фаза е грипоподобна, следва кратка ремисия и от началото на втората седмица температурата отново се повишава и се установяват симптомите на менингоенцефалит.

Леталитетът е между 3 и 5%. Диагнозата на вирусните хеморагични трески се поставя въз основа клинични и епидемиологични данни.

Етиологичната диагноза на вируса е чрез изолация през първата седмица, а по-късно - чрез серологични методи. В засегнатите райони се използва инактивирана ваксина за специфична профилактика.