Вирусна треска, предавана от членестоноги, неуточнена МКБ A94

В рубриката вирусна треска, предавана от членестоноги, неуточнена е разгледана арбовирусната треска.

Арбовирусните инфекции са зоонозни заболявания, които се причиняват от над 500 вида РНК-вируси.

Арбовирусите предизвикват системни заболявания, често с участието на централната нервна система.

Преносители на инфекцията са различни видове членестоноги - комари и кърлежи, които се заразяват с вируса при кръвосмучене от заразени диви птици и дребни бозайници. Човекът се заразява чрез ухапване от заразен комар или кърлеж. Арбовирусите обикновено не се разпространяват от човек на човек, но в редки случаи е възможно заразяване чрез кръвопреливане, трансплантация на органи, кърмене и перинатално.

Резервоар на инфекцията са птици. Различни комари могат да бъдат преносители на причинителя, но най-голямо епидемиологично значение има цикъла птица-комар-птица, характерен за комарите от вида Ciliseta melanura.

Рискови групи са живеещите, случайно попадналите и работещите в крайбрежните и блатисти местности с топъл и влажен климат.

Инкубационният период на вирусните трески, предавани от членестоноги е 5-7 дни.

Клиничната картина започва остро с висока температура, отпадналост, безапетитие. След краткотрайно спадане на температурата, следва нова температурна вълна, придружена от главоболие, повръщане и нарушение в съзнанието. Наблюдават се отоци по лицето и крайниците и цианоза. Често се наблюдават хеморагични прояви. Болните загиват с картината на енцефалит в състояние на кома.

Диагнозата на арбовирусните инфекции се поставя по клинични, епидемиологични данни, по ликворните промени и резултатите от вирусологичните изследвания.

Няма етиологично лечение за арбовирусните трески. Провежда се борба с мозъчния оток и промените в жизненоважните функции на организма.