Западен конски енцефалит МКБ A83.1

Западен конски енцефалит е рядко срещано вирусно заболяване, предавано на хора и коне чрез ухапване от заразени комари от рода Culex и Culiseta.

Причинител на заболяването е Western Equine Encephalitis Virus (WEEV) от семейство Togaviridae, род Alhpavirus.

Резервоар на инфекцията са различните видове диви птици, а вектор - комарите от рода Culex и Culiseta. Човек се включва случайно в епидемичната верига птици-коне-птици, попадайки в природното огнище. Болестта протича в малки епидемии или спорадично. Възприемчивостта е еднаква за всички възрасти.

Западният конски енцефалит е разпространен в западните щати на САЩ, някои провинции в Канада, Мексико, Бразилия и Аржентина. Среща се по-често през лятото, главно в селските райони.

Клиничната картина започва остро след инкубационен период от 4 до 21 дни. Заболяването протича в две фази.

През първата фаза се появяват грипоподобни симптоми, температура, главоболие и стомашно-чревни оплаквания, които персистират 2-3 дни. При благоприятно развитие на симптоматиката, заболяването може да приключи и в тази фаза.

В останалите случаи, след 1-2 дни на кратковременно подобрение на общото състояние, се разгръща втората клинична фаза, през която се засяга нервната система. Характеризира се с висока температура, главоболие, мускулни болки, атаксия, амнезия, безсъние и психотични прояви. 40% от възрастните болни изпадат в кома и могат да загинат.

Реконвалесценцията е протрахирана.

Леталитетът варира от 2 до 15 % при различните епидемиологични взривове.

За поставяне на диагнозата Западен конски енцефалит се изследват кръв, ликвор, урина, фекалии и смивове от гърлото. Вирусни антигени се откриват предимно чрез имуноензимния тест ELISA.

Лечението е патогенетично срещу мозъчния оток.