Остър паралитичен полиомиелит, друг и неуточнен МКБ A80.3

Остър паралитичен полиомиелит, друг и неуточнен е силно заразно инфекциозно заболяване, което се среща главно в детска възраст. Представлява типичен полиенцефаломиелит, засягащ избирателно моторните ядра в гръбначния мозък, продълговатия мозък, моста, хипоталамуса и рядко в мозъчната кора, с данни за остри дистрофично-възпалителни промени в невроните.

Причинители на острия паралитичен полиомиелит са ентеровируси (полиовируси) с три щама.

Заразяването възниква най-често по фекално-орален или въздушно-капков механизъм.

Инкубационният период е между 6 и 20 дни. Началото е като на остро вирусно заболяване - висока температура, разтрисане, главоболие, болки в гърлото, мускулите, ставите, гадене, повръщане, обща слабост. След началния остър стадий на инфекцията (2-9 дни) се развива класическата паралитична форма на остър паралитичен полиомиелит. След краткотрайни болезнени крампи и фасцикулации в отделни мускулни групи (във връзка с началното възпаление на мотоневроните), се развиват вяли парези, поради увреда на периферен двигателен неврон.

При спиналните форми на полиомиелита те са най-често асиметрични, предимно в проксималните части на крайниците. Шийната локализация може да засегне n. Phrenicus, а торакалната - междуребрената мускулатура с необходимост от изкуствена белодробна вентилация.

При булбарната форма на полиомиелит има булбарна парализа и дихателни нарушения. Възможно е изолиране на едностранно или двустранно възпаление на ядрото на n. facialis, което налага диференциална диагноза с неврит.

Рядко острия паралитичен полиомиелит може да протече по типа на възходяща парализа тип Landry. Това е рядка форма на острия паралитичен полиомиелит, която протича с вяли парализи, започващи от долните крайници и за 1 до 2 денонощия обхващат мускулатурата на трупа, горните крайници и дихателната мускулатура. Парализата на дихателната мускулатура и булбарната парализа са причината за високия леталитет при тази форма.

Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологичната обстановка, типичното протичане, както и на вирусологичното изследване, което дава възможност да се изолират полиомиелитните вируси от фекални проби или от смив от носоглътката на болния.

Пациентите с остър паралитичен полиомиелит, друг и неуточнен задължително се хоспитализират. Лечението е поддържащо и симптоматично - аналгетици, антипиретици, витамини, кортикостероиди.

Смъртността от полиомиелит е между 5% и 10% - по-висока сред много малките деца и по-възрастните хора. Преживелите острия паралитичен стадий се възстановяват пълно или частично, вследствие на морфологичната реституция на частично увредените нервни клетки и в по-малка степен от хипертрофия на неувредените мускули.