Гранулом, ингвинален МКБ A58

Гранулом, ингвинален, известен още като донованоза е хронично заболяване, предаващо се предимно по полов път, което се характеризира с улцеративно-грануломатозни изменения.

Заболяването се среща в тропическите и по-рядко в субтропическите страни - Централна и Южна Африка, Индия, Индонезия, Южна Америка и други. Единични случаи са наблюдавани в САЩ, Англия, Франция, Испания.

Донованозата се среща само при възрастни лица, тъй като предаването на инфекцията става само по полов път и много рядко по битов път.

Входна врата на инфекцията са най-често малките лабии, перинеума и ануса на жените, гланса и препуциума при мъжете, много рядко лигавиците на носа, устата и фаринкса или кожата на лицето и ръцете.

Причинител на ингвиналния гранулом е Donovania granulomatosis - паразитира интрацелуларно в макрофагите. Представлява полиморфен бактерий с кръгла, овална, бобовидна или пръчковидна форма. Причинителят се оцветява по Giemsa, а по Gram е отрицателен. Сравнително лесно се намира в материал, взет от краищата на язвата или от грануломатозна тъкан. Може да се култивира в захарни среди, в средата на Sabouro, в кокоши ембриони и други.

Инкубационният период е вариабилен - от 3 дни до 3 месеца, но понякога може да достигне и години.

Донованозата се среща по-често при жените, при които началните симптоми остават често незабелязани. В началото се появява остро възпалена папула, папуло-везикула или нодулус, а при по-нататъшната им еволюция се превръщат в почти безболезнени улкуси с размер 3-4 cm в диаметър, с яркорозов цвят, меки основи и характерни повдигнати неравни краища. От язвата се отделя оскъден серозно-гноен ексудат, понякога примесен с кръв, който има много неприятна миризма. Язвите имат склонност бавно да нарастват в периферията и могат да обхванат големи участъци от кожата. В съприкосновяващите се кожни гънки (ингвино-скротални, ингвино-лабиални, перинеални, интраглутеални) по пътя на автоинфекцията се появяват нови лезии. Въпреки типично проявеният язвен разпад, който може да обхване и целите гениталии, не се наблюдава увеличение на регионалните лимфни възли, както и съществено нарушение на общото състояние на организма.

Клиничните форми на дованозата включват:

• язвена форма - тя е най-честа и показва склонност към развитие на вегетации (язвено-вегетираща форма) главно при жените и келоиди (язвено-келоидна форма) - предимно при лица от негроидната раса
• некротична форма - дължи се на вторична инфекция от стафило- или стрептококи, фузоспирили и други. При тази форма язвеният процес достига до фасциите, мускулите и костите. Може да се наблюдава пълно разрушаване на гениталиите. Тук налице е регионален лимфангит и лимфаденит, както и нарушаване на общото състояние на организма. При генерализиране на процеса може да се развие сепсис с разсейки във вътрешните органи
• верукозна форма - при нея от дъното на язвата могат да се образуват бледорозови, леко кървящи брадавицовидни разраствания, които в някои случаи наподобяват островърхи кондиломи, а в други дават картината на елефантиаза

Ингвиналната грануломатоза обикновено протича хронично с тенденция към самоизлекуване и периоди на образуване на нови язви. В повечето случаи средната продължителност на донованозата е между 2 и 4 години, но има и случаи с по-кратко (в продължение на няколко месеца) и по-продължително протичане (до 40 години).

Диагнозата се поставя на базата на типичната клинична картина, намиране на типична хистологична картина с телцата на Donovan в материал от лезии.

Диференциалната диагноза на донованиозата включва заболявания като сифилис, мек шанкър, венеричен лимфогранулом, кондиломи, както и невенерични грануломатозни процеси (туберкулоза, дълбоки микози), неопластични заболявания.

Лечението на гранулом, ингвинален включва прилагане на сулфонамиди в двойни и тройни комбинации в продължение на 2-3 седмици. Прилагат се също и Erythromycin и Tetracycline по 500 mg четири пъти дневно в период най-малко от 3 седмици. Най-бърз отговор дават към цефалоспорините. Прилага се и локално лечение с бани с калиев перманганат и на унгвенти, които съдържат широкоспектърни антибиотици.

Необходим е контрол на болните на всеки два-три месеца от началото на лечението в продължение най-малко на една година.