Инфекция, предизвикана от Mycobacterium, неуточнена МКБ A31.9

Микобактериите са Грам-положителни пръчковидни, неподвижни и неспорообразуващи микроорганизми.

За разлика от останалите микроорганизми микобактериите съдържат голямо количество липиди, мастни киселини и восъци в клетъчната си стена, което обуславя високата им резистентност към минерални киселини, основи и алкохол. Поради това се отнасят към киселиноустойчивите бактерии. На тази особеност се основава специалният метод на Цил-Нелсен за оцветяване на микобактериите.

Причиняват както характерни за вида заболявания, така и атипични микобактериални инфекции.

С най-голямо значение в инфекциозната патология на човека са туберкулозата, причинявана в над 95 % от случаите от M. tuberculosis и рядко от M. bovis и M. africanum и лепрата, чийто етиологичен агент е M. leprae. Представителите на микобактериите причиняват инфекция, предизвикана от Mycobacterium, неуточнена.

Така наречените атипични микобактерии са условно патогенни. Те предизвикват заболявания по животните или са сапрофити, но някои от тях могат да причинят кожни поражения и хронични белодробни заболявания в човека, които клинично трудно се отличават от туберкулозата.

Инфекциите, предизвикани от Mycobacterium включват:

• M. avium и M. intracellularae са чести причинители на белодробни инфекции, лимфаденит и сепсис, особено при болни от СПИН
• M. kansasii, M. simiae, M. szulgai и M. xenopi - предимно белодробни инфекции
• M. marinum и M. ulcerans - кожни инфекции
• M. fortuitum - абсцеси, остеомиелит и други
• M. scrofulaceum - лимфаденит при деца и рядко белодробни инфекции

Освен това в природата съществуват редица сапрофитни микобактерии, които трябва да се имат предвид при идентификацията на облигатно патогенните и атипичните микобактерии. В предната част на уретрата на мъжа и жената живеят нормално M. smegmatis.

Понякога микобактериозите протичат безсимптомно, но най-често предизвикват белодробни симптоми, подобни на тези при туберкулоза: кашлица, загуба на тегло, кръвохрак, слабост и умора, висока температура с втрисане, липса на апетит, нощно изпотяване.

Диагнозата на инфекция, предизвикана от Mycobacterium, неуточнена се поставя въз основа на клиничното протичане, микробиологичното изследване и серологични изследвания.

Лечението е антибиотично, като в много от случаите се налага използване на комбинация от няколко антибиотика за продължителен период от време.