Бактериални зоонози, неуточнени МКБ A28.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Бактериални зоонози, неуточнени, представлява рубрика, в която се включват различни инфекциозни заболявания, предавани от животни на хора и са общи за животните и човека. Известни са около 150 вида зоонози. Дивите животни служат като резервоар на много заболявания, общи за домашните и животни и хората и имат голямо значение от епидемиологична гледна точка.

Причинител и особености

Заплахата от бактериалните зоонози за човешкото здраве се разраства благодарение на нарастващото движение и миграция на хора и животни, както и човешкото присъствие в преди това неизвестни местообитания на дивата природа. Климатичните промени също могат да доведат до по-големи заплахи от зоонози, като топлият климат допринася за разпространението и размножаването на редица бактериални патогени.

Характерно за тези заболявания е следното:

• източник на инфекцията: някои зоонози се предават директно от животни на хора, други са резултат на замърсяването на околната среда от животни, а трети се нуждаят от вектори като кърлежи или комари. Повечето бактерии, които причиняват заболявания на дивите животни са патогенни и за хората
• механизъм на заразяване: съществуват няколко пътища на проникване на инфекцията. Замърсяването на малки рани, ожулвания или кожни лезии увеличава рисковете от проникване и инвазия на микроорганизми. Друг важен механизъм на проникване на инфекцията е замърсяването на лигавиците, предимно на устата с изпражнения или урина от болни животни. Повечето от тези инфекции могат да се предотвратят чрез спазване на добра лична хигиена с щателно измиване на ръцете и грижа за нараняванията по кожата. Заразяване може да възникне също при пряк контакт с болни животни или при консумация на заразена храна или вода
• рискови групи: изложени на по-висок риск са упражняващите професии, излагащи на риск от улеснено заразяване, както и работещите в тесен контакт с животни, почва, вода от неоторизирани водоеми. Във връзка с особеностите в предаването на заразата значително по-често боледуват представителите на мъжкия пол, предимно в активна възраст. Лицата с компрометирана имунна система (в резултат на системно заболяване, агресивно онкологично лечение, продължителна имуносупресивна терапия) са изложени на по-висок риск не само от заразяване, но и от тежко протичане

Симптоми

Клиничното протичане при различните видове зоонози зависи до голяма степен от вида на етиологичния причинител.

Зоонози все още представляват значителна заплаха за общественото здраве, но много от тях са пренебрегвани и не се разглеждат като приоритет за системите на здравеопазване на национално и международно ниво. Те засягат стотици хиляди хора, особено в развиващите се страни, въпреки че повечето от тях могат да бъдат предотвратени.

Характерно за болестните промени при неуточнените бактериални зоонози е следното:

• инкубационен период: времето от проникването на бактериалния агент до появата на първите видими оплаквания варира в значително широки граници при отделните пациенти, като при някои от инфекциите може да е от порядъка на няколко часа до едно денонощие, докато при други е необходимо продължително време (няколко седмици) за размножаване и развитие на патогените
• характерни симптоми: клиничното протичане варира в широки граници, като много често се описва наличието на различен по тежест токсикоинфекциозен синдром с повишение на телесната температура, главоболие, умора, слабост, отпадналост, липса на апетит, миалгия (болки в мускулите), артралгия (болки в ставите) и други неспецифични оплаквания. В зависимост от особеностите на бактериалния причинител и локализацията на инфекциозното огнище са възможни оплаквания от съответната засегната система. Така например при засягане на централната нервна система доминират неврологичните оплаквания, при засягане на респираторния тракт доминират симптоми от страна на дихателната система. Често се засяга храносмилателната система с наличие на диариен синдром, горен и/или долнодиспептичен синдром и други
• усложнения: липсата на своевременно лечение, неподходящо или непълно лечение, неглижиране на оплакванията и значителен имунен дефицит предразполагат към повишен риск от развитие на усложнения. Сред най-честите усложнения се включват развитието на малабсорбционен синдром, обезводняване, менингит, енцефалит, пневмония, остеомиелит, а сред най-тежките усложнения се включва проникването на бактериите в системната циркулация, развитие на септицемия и полиорганни увреждания

Диагноза

Диагнозата на бактериални зоонози, неуточнени, се поставя въз основа на обстойния и разширен анализ на информацията, получена в хода на разнородните методи на изследване, включително:

• разпит и преглед: с важно значение е уточняването на професията на засегнатите, упражняването на дейности, излагащи на риск от заразяване, наличието на подлежащи заболявания и/или имунен дефицит, консумация на недобре термично обработено месо или прием на вода от подозрителни водоеми, както и давността на оплакванията и връзката им с конкретен фактор. Обстойният клиничен преглед има за цел определяне на общото състояние, видими усложнения и подбор на допълнителни изследвания
• лабораторни промени: назначават се подробни изследвания на кръв, урина, фекалии, като промените често са неспецифични (промени в белия кръвен ред, повишение на маркерите на възпалението), но могат да подскажат за наличието на подлежащи усложнения
• микробиологични изследвания: потвърждаване на диагнозата се извършва след изолиране на конкретния причинител от кръв, урина, изпражнения, телесни секрети или течности с използването на подходящи методики
• образна диагностика: за оценка на налични, развили се в хода на инфекцията усложнения, често се налага извършването на рентгенография (на бял дроб, на кости и стави), ехография на коремните органи, обзорна компютърна томография

Диференциалната диагноза може да бъде много широка, като е необходимо различаване от останалите зоонози, някои неинфекциозни заболявания и системни болестни увреждания, свързани с друга етиология.

Лечение

Терапевтичният подход при бактериални зоонози, неуточнени, се определя строго индивидуално, като пациентите следва да се хоспитализират и настанят в съответните инфекциозни отделения.

Състоянието им се проследява редовно с цел ранна детекция на усложнения и предприемане на съответните мерки.

Лечението най-често включва подходящи антибиотици и симптоматични средства, мерки (консервативни, оперативни) за овладяване на наличните усложнения и общи мерки (почивка на легло, подходящо хранене, прием на достатъчно течности).

Антибиотичната терапия следва да бъде съобразена с резултатите от антибиограмата (в случаите, когато е възможно нейното извършване) или се провежда емпирично (на сляпо). Сред най-често използваните групи се включват бета-лактамите (пеницилини, цефалоспорини), тетрациклини, амфениколи, сулфонамиди, аминогликозиди и други. Прилагат се парентерално при тежко протичащите инфекции, след което може да се премине към перорална терапия.

Симптоматично се назначават аналгетици (за обезболяване), антипиретици (за нормализиране на телесната температура), противовъзпалителни средства, електролитни разтвори, витамини и други.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като наличието на имунен дефицит, развитието на полиорганни усложнения и затрудненията в диагностичния и терапевтичния процес значително влошават прогнозата.

Изображения: freepik.com