Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Туларемия Други форми на туларемия

Други форми на туларемия МКБ A21.8

Други форми на туларемия МКБ A21.8 - изображение

Туларемията е тежко протичаща зооноза. Причинява се от Pasteurella tularensis, Грам-отрицателен полиморфен бактерий с форма на къса пръчица, кокобактерий.

Инфекциозната доза на туларемията е ниска при някои високо вирулентни щамове и може да достигне до 10 бактериални клетки, навлезли в човека чрез ухапване на кръвосмучещи.

Заразяването с туларемия става чрез:

  • контактен път - при обработка на животни след лов или обработка на болни гризачи, причинителят прониква през увредена кожа или лигавици
  • алиментарен път - употреба на контаминирани от гризачи хранителни продукти и вода
  • трансмисивно заразяване - след ухапване от кърлежи, комари и други насекоми
  • аерогенен път - при вдишване на туларемийния бактерий

Клиничните прояви зависят от входната врата и органните нарушения, вирулентността на микроорганизмите и имунната компетентност на заразените.

Съобразно мястото на входната врата и органните нарушения се очертават няколко клинични форми на заболяването. Това разделяне е условно, тъй като в голямата си част симптомите се припокриват.

Първични форми на туларемията включват:

  • язвено-жлезна (70-85%)
  • жлезна (10-25%)
  • очно-жлезна (<5%)
  • тифоидна (септична) (<5%)
  • орофаренгиална (<5%)
  • белодробна (<5%)

Всяка една от първичните форми на заболяването по пътя на хематогенна десиминация може да доведе до вторичен сепсис, пневмония, менингит и други.

Други форми на туларемията са:

1. Жлезна форма - явява се в повечето случаи по ръцете и пръстите на хора, които обработват заразени животински продукти след ухапване от кърлеж. Клинически наподобява язвено-жлезната форма с тази разлика, че няма първичен афект.

2. Тифоидна форма - може да бъде резултат от останало незабелязано инхалаторно заразяване или прием на заразена храна. Тя започва внезапно с тежки системни прояви. Понякога може да дебютира с коремни болки, диария, повръщане и да прогресира бързо със синдром на системен възпалителен отговор с полиорганна недостатъчност. Тежките случаи се усложняват с ДИК-синдром, хеморагични прояви, респираторен дистрес синдром при възрастни и септичен шок.

3. Орофарингеална форма - възниква след консумация на недобре термично приготвено месо от дивеч или заразена храна или вода. Развива се болезнен ексудативен фарингит, тонзилит или стоматит. Засегнатата лигавица може да улцерира. Увеличените шийни лимфни възли при някои пациенти супурират, фистулизират и дренират гнойното си съдържимо през кожата.

За поставяне на диагнозата се извършва микроскопско, културелно и биологично изследване. От важно значение е четирикратното покачване на титъра на антителата за период от 2 седмици, като се има предвид, че антителата се появяват в серума към 10 - 14 ден от началото на заболяването.

Диференциална диагноза се прави в зависимост от локализацията на процеса:

1. Язвено-жлезна форма - с чума, споротрихоза, болест на одраскване от котка, лимфангити, токсоплазмоза, микобактериални инфекции.

2. Орофарингеална форма - със стоматити, фарингити, придружени с шиен лимфангит с вирусна и бактериална етиология.

3. Туларемийна пневмония - с микоплазмена пневмония, хламидии, стрептококи, стафилококи, H.influenzae, чума, хистоплазмоза, туберкулоза, легионерска болест.

4. Тифоидна форма - с бактериален ендокардит, дисеминирана микобактериална или гъбна инфекция, коремен тиф, бруцелоза, листериоза, лептоспироза, чума и други заболявания, които имат септична фаза.

Лечението на други форми на туларемия включва цефалоспорини, аминоглюкозиди, стрептомицин, гентамицин, тетрациклини, хлорамфеникол и др. При необходимост се прилагат и патогенетични и симптоматични средства.

4.3, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО