Септична чума МКБ A20.7

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Чумата представлява остро инфекциозно заболяване, което се причинява от Yersinia pestis, притежава висок контагиозен индекс и може да се разглежда като опасност от потенциално биологично оръжие. Считана от мнозина за изкоренена инфекция, чумата все още върлува в някои райони на света, показвайки ендемичен характер и възникване на епидемични локални взривове.

Септичната чума, заедно с бубонната и белодробната чума, са трите основни форми на заболяването, като при септичната се наблюдава особено висок риск от тежки усложнения и своевременен леталитет при липса на медицинска намеса.

Причинител и особености

Чумата е особено опасна зоонозна трансмисивна инфекция с природна огнищност и основен резервоар диви гризачи. Разпространена е и показва ендемичен характер в някои региони на Колорадо, Калифорния, Перу, Китай, Мадагаскар и други със съобщаване ежегодно на няколко хиляди нови случая.

Входна врата на инфекцията може да бъде кожата (при ухапване от заразени бълхи) или дихателните пътища (при инхалиране на контаминирани частици). Причинителите рядко могат да проникнат през конюнктивите или другите лигавици.

При проникване през кожата (обикновен възпалителен процес), причинителите по лимфен път достигат в регионалните лимфни възли и предизвикват хеморагично-ексудативно възпаление с развитие най-често на бубонна форма. Септичната форма на чумата може да бъде първична или вторична в зависимост от някои особености при заразяване и в хода на протичане на процеса.

Първична септична чума се развива при директно проникване на причинителя в системната циркулация след ухапване от заразени бълхи, докато вторичната септична чума се развива в хода на бубонна, пневмонична или друга форма на чума, при която причинителите по хематогенен път достигат системната циркулация с развитие на септично състояние.

Изложени на по-висок риск от заразяване са някои професии (научни и лабораторни работници, извършващи експерименти с причинителя, ветеринари, някои земеделски професии), контакт с болни хора или животни, пребиваване в ендемичен район, ухапване от бълхи.

Симптоми

Протичането при септична чума се отличава с мълниеносен характер и изключително остър и агресивен характер. Това е една от рядко срещаните, но с най-неблагоприятна прогноза форма на чума, като при някои пациенти леталитет настъпва в рамките на първите 24 часа от появата на признаците на инфекцията.

Характерно за клиничния процес е следното:

• първична септична чума: първичната септична форма се проявява при болни без първичен афект. В изключително редките случаи чумните бактерии могат да бъдат инокулирани в организма, без да засегнат регионалните лимфни възли. Клиничната картина е като тази на сепсис, причинен от Грам-отрицателни микроорганизми. Заболяването протича фулминантно, леталитетът достига високи проценти
• вторична септична чума: вторична септична форма на чумата представлява прогресираща и необратима ендотоксинемия на фона на бубонна или първична белодробна форма на чума, при която скоро след появата на първите признаци на чума настъпва остро и внезапно тежко влошаване на общото състояние в резултат от проникване на бактериите в системната циркулация
• характерни симптоми и промени: ранните прояви са от страна на гастроинтестиналния тракт и могат да включват гадене, повръщане, кървава диария и коремни болки. Болните развиват септичен шок с прояви на дисеминирана интравазална коагулация, локална исхемична некроза, дифузни хеморагии по кожата, тежко кървене от вътрешните органи и други тежки поражения
• усложнения: липсата на незабавно адекватно антибиотично лечение и поддържане на жизненоважните функции крие изключително висок риск от фулминантно протичане и летален изход във връзка с хипотензия, бъбречна недостатъчност, белодробен оток и други прояви на септичен шок

Диагноза

Поставянето на диагнозата при различните форми на чумната инфекция се осъществява с комплексни средства и методи, които се прилагат във възможно най-кратки срокове. Обикновено диагнозата се основава на информацията, получена от:

• епидемиологична анамнеза: данни за пребиваване в ендемичен за чума район, упражняване на рискова професия или хоби, контакт с болни живи или умрели животни, консумация на сурово месо от гризачи и други
• физикални находки: при септичната чума пациентите обикновено са в тежко общо състояние, значително увредено, със засягане на жизнените показатели
• лабораторни и микробиологични изследвания: диагнозата се поставя въз основа на изолиране на причинителя от хемокултура. Yersinia pestis се установява в натривка от кръв, боядисана по Грам или с метиленово синьо и чрез култура или инокулация на същия материал на мишка, плъх, морско свинче. Обикновено се открива значителна левкоцитоза, завишени маркери на възпалението, промени в редица други показатели
• образна диагностика: при съмнения за засягане на вътрешните органи може да се наложи провеждането на различни образни изследвания, включително коремна ехография, рентгенография на бял дроб, компютърна томография и други

Диференциалната диагноза на първо място включва различаване от другите видове септични състояния, което се осъществява с помощта на микробиологичните изследвания. Важно е различаване от остра менингококцемия, дисеминирана интравазална коагулация, антракс, остър респираторен дистрес синдром, легионелоза, некротизиращ фасциит, криоглобулинемия и много други.

Лечение

Терапевтичният подход при септична чума е комплексен, като изисква своевременна медицинска намеса и стартиране на подходящо антибиотично лечение. Проучвания показват по-добра прогноза и изход на инфекцията при стартиране на антибиотичната терапия в рамките на първите 24 часа от появата на оплакванията.

Прилагат се широкоспектърни агенти, включително тетрациклини (доксициклин), аминогликозиди (гентамицин, стрептомицин), амфениколи (хлорамфеникол), квинолони (ципрофлоксацин, левофлоксацин), при необходимост се включват и сулфонамиди.

Назначават се подходящи симптоматични средства, общи реанимационни мероприятия за стабилизиране на жизнените показатели на пациентите и други мерки по преценка на лекуващия лекар.

Профилактиката на септична чума се осъществява на няколко нива и включва международни мерки за борба с инфекцията и ограничаване на нейното разпространение, своевременна хоспитализация на болните и индивидуална изолация с ограничен достъп до пациентите, дезинфекция, дератизация и дезинсекция на огнището.

Прогнозата е сериозна, като тази форма на инфекцията протича агресивно, с бързо развитие на полиорганни увреждания и летален изход при над две трети от засегнатите при липса на своевременно лечение.

Изображения: freepik.com