Амебен недизентериен колит МКБ A06.2
Амебиазата е протозойно заболяване, което протича с кървава, слузна диария (амебна дизентерия) и с възможност за извънчревно разпространение и тъканни усложнения (извънчревни форми на амебиаза).
Причини
Амебиазата е космополитна антропонозна протозооза. Причинява се от едноклетъчния паразит Entamoeba histolytica, която съществува в две основни форми - трофозит и циста. Цистите са сферични, с диаметър 10-15 µm в диаметър и притежават 4 ядра. Те биват отделяни чрез фекалиите на гостоприемника в околната среда и осигуряват разпространението на заболяването. Трофозоитите са с диаметър 20-30 µm и съдържат везикуларно ядро с централна ендозома, периферен хроматин и радиални ахроматични фибрили, те могат да съществуват като инвазивна форма (forma magna) и като коменсална форма (forma minuta).
- Forma magna представлява инфазивната форма, която съдържа фагирани еритроцити и предизвиква появата на лигавични язви и развитието на остра чревна амебиаза.
- Forma minuta е коменсална форма, която обикновено се открива при болни от асимптомна амебиаза и не съдържа фагирани еритроцити.
Разпространение
Entamoeba histolytica засяга приблизително 10% от световното население. Ендемични за амебиаза биват страните в Южна Азия, Африка и Южна Америка, но спорадични случаи на заболяването се документират в целия свят, особено сред пътуващи, връщащи се от ендемични райони и имунокомпрометирани лица. Възприемчивостта на човека е изключително висока. Единствен източник на заразата е опаразитеният човек (болен или безсимптомен носител), който отделя чрез фекалиите си амебните цисти. За едно денонощие един цистоносител може да отдели с фекалиите си над 300 милиона цисти. Пътищата на предаване на заразата са хранителен, воден и контактно-битов. Роля могат да играят и механични преносители като мухи и хлебарки, в чиито черва E.histolytica се запазва 48-72 часа. Заразяването се осъществява по алиментарен път, след поглъщане на зряла четириядрена циста. Тя се ексцистира в просвета на червата и образува множество луменни трофозоити, които дълго време могат да се размножават, без да предизвикат заболяване. Това състояние на инвазия, без да е настъпило заболяване, се означава като амебен недизентериен колит.
Патофизиология
Киселинността на стомаха и слузната бариера на чревната лигавица служат като защитен механизъм, който не позволява цистите на Entameba histolytica да инвазират чревния епител. В дисталния отдел на дебелите черва луменните форми се инцистират, преминават от едноядрена в зряла четириядрена циста и се отделят с фекалиите във външната среда. Патологичният процес при амебния недизентериен колит се характеризира с хиперемия на чревната лигавица, оток, образуване на малки ерозии, но не се наблюдават възли или язви за разлика от острата амебна дизентерия. Причината, поради която някои индивиди развиват инвазивна амебна инфекция се дължи на взаимодействието между защитните фактори на гостоприемника и факторите на вирулентност на паразита. Трите основни фактора на вирулентност, за които е известно, че влияят на патогенността, са:
- Инхибиращият N-ацетилгалактозамин лектин, който е отговорен за свързването на муцина на дебелото черво и адхезията на клетките на гостоприемника.
- Амебапори, които са малки пептиди, които улесняват убиването на клетките-гостоприемници.
- Цистинови протеази, които улесняват лизиса на извънклетъчния матрикс на гостоприемника.
Симптоми
Амебният недизентериен колит се характеризира с проявата на типичните клинични прояви на колит, но без болезнени тенезми (болезнени и непродуктивни позиви за дефекация) и кървава диария, каквито се наблюдават при острата амебна дизентерия. Характерни за заболяването биват:
- Коремна болка;
- Висока температура;
- Воднисто-слузна диария;
- Загуба на апетит;
- Загуба на тегло.
При по-продължително протичане на заболяването амебният недизентериен колит може да еволюира в амебна дизентерия и екстраинтестинална амабиаза.
Усложнения
Рискът от хронифициране на недизентерийния амебен колит е изключително висок, особено при липса на навременно и адекватно лечение. В случаи на еволюиране на заболяването в остра амебна дизентерия могат да се наблюдават сериозни усложнения като:
- Амебен апендицит;
- Перитонит, поради перфорация на дълбоки язви, образувани в чревната лицавица;
- Развитие на тъканните форми на амебна инфекция, с най-голяма честота - амебен абсцес на черния дроб.
Изследвания
Диагнозата се базира на клинични, епидемиологични и анамнестични данни, които в допълнение с лабораторните, микробиологични и инструментални изследвания поставят окончателната диагноза. Необходимо е провеждането на подробно физикално изследване на пациента, както и анамнеза за скорошно пътуване в ендемичен район или член на семейството с доказана амебиаза.
Лабораторни изследвания
Микробиологични изследвания
Визмането на фекална проба и микроскопското доказване на инвазиоспособни цисти или трофозоити във фецес представлява класически метод за доказване на заболяването.
Серологични изследвания
Изследването Елайза се използва за откриване на антигени от E.histolytica в проби от изпражнения. Тестовете на базата на антиген, използващи моноклонални антитела срещу галактоза / N -ацетилгалактозамин (GAL / GalNAc) дават обща чувствителност от 71-100% и специфичност на 93-100%.
- PCR.
Инструментални изследвания
Диференциална диагноза
В диференциално диагностичен план трябва да се вземат предвид и други заболявания, поразяващи гастро-интестиналния тракт, като:
- Шигелоза;
- Улцерохеморагичен колит;
- Апендицит;
- Карцином на колона;
- Шистозомиаза;
- Жиардиаза.
Лечение
Средство на избор при етиологичното лечение на заболяването е Метронидазол. В допълнение се назначава и патогенетично лечение, което цели да възтанови водно-електролитните загуби на организма чрез адекватна рехидратация. Прилагат се също симптоматични средства като спазмолитици и антиеметици.
Преболедувалите от амебиаза се диспансеризират за срок от 5 години с периодичен контрол и лабораторни изследвания. Цистоносителите също се лекуват и контролират.
Библиография
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4442724/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK542237/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6383915/
Коментари към Амебен недизентериен колит МКБ A06.2