Как да намалим хомоцистеина?

› Въведение

› Причини и рискови фактори за висок хомоцистеин

› Мерки за лечение при висок хомоцистеин

› Диета и общи мерки

› Добавки при висок хомоцистеин

Въведение

Хомоцистеинът представлява важен биохимичен маркер, свързан с оценката и прогнозирането на сърдечно-съдовия, метаболитния и неврологичния риск. Повишените му нива често са резултат от дефицит на витамини от група В, небалансирано хранене, нездравословен начин на живот или някои неконтролирани подлежащи заболявания. При голям процент от пациентите с високи нива, хомоцистеинът може ефективно да бъде понижен с комплексен и строго индивидуализиран подход, основно чрез целенасочени промени в диетата, начина на живот, а при необходимост и с подходяща суплементация с добавки.

Причини и рискови фактори за висок хомоцистеин

Хомоцистеинът по същество представлява съдържаща сяра аминокиселина, която се образува при метаболизма на метионина (есенциална аминокиселина, постъпваща основно с храната). При нормални условия той бързо се преработва чрез два основни пътя, а именно повторно метилиране и транссулфурация. Нарушенията в тези процеси водят до натрупване на хомоцистеин в кръвта (състоянието е известно като хиперхомоцистеинемия).

Сред най-честите причини и рискови фактори за повишение нивата на хомоцистеин се включват:

• дефицит на витамини от група В: най-честата и клинично значима причина за повишен хомоцистеин е недостигът на фолиева киселина (витамин B9), кобаламин (витамин B12), пиридоксин (витамин В6). Хиповитаминоза е налице по-често при лица с небалансиран хранителен режим, вегетарианци, вегани, лица в напреднала възраст, пациенти с малабсорбция или гастроинтестинални заболявания
• генетични фактори: промени в гените, кодиращи ензими от метаболизма на хомоцистеина, могат да доведат до намалена ензимна активност и по-високи плазмени нива
• бъбречни заболявания: бъбреците участват в елиминирането на хомоцистеина, поради което при хронично бъбречно заболяване и намалена гломерулна филтрация често се наблюдават повишени стойности, независимо от витаминния статус
• хормонални и възрастови фактори: с напредване на възрастта нивата на хомоцистеин физиологично се повишават, като мъжете обикновено имат по-високи стойности от жените
• вредни навици: на по-висок риск са изложени пациенти с определени вредни навици, главно тютюнопушене, регулярна консумация на алкохол, заседнал начин на живот, обездвижване, диета, богата на животински белтъци, но бедна на плодове и зеленчуци
• лекарства: някои лекарства могат да повишат хомоцистеина, включително метформин, антиепилептични средства (валпроат, карбамазепин, фенитоин), метотрексат, инхибитори на протонната помпа (при дългосрочен прием предразполагат към дефицит на B12)

Изложени на по-висок риск са и лица с хронични заболявания, особено диабет, сърдечно-съдови нарушения, метаболитен синдром и други.

Мерки за лечение при висок хомоцистеин

Лечението на повишения хомоцистеин е насочено основно към коригиране на причината, а не само към понижаване на лабораторната стойност.

Основните мерки за понижаване на високия хомоцистеин включват:

• индивидуална оценка и лабораторен контрол: първата и най-важна стъпка е установяване на причината за хиперхомоцистеинемията чрез изследване на серумен хомоцистеин, оценка на витаминния статус, установяване на наличие на бъбречно, ендокринно или метаболитно заболяване, анализ на приеманите медикаменти
• корекция на витаминните дефицити: в основата на терапията стои нормализирането на нивата на витамини от група В, които участват в метаболизма на хомоцистеина, като при доказан дефицит се предпочита целенасочена корекция, а не краткотраен или случаен прием
• лечение на съпътстващи заболявания: в случай, че високият хомоцистеин е вторичен и резултат на друго подлежащо състояние, терапията трябва да бъде насочена към неговото овладяване, което може да включва оптимизиране на контрола при захарен диабет, лечение на хипотиреоидизъм, овладяване на хроничното възпаление и метаболитния риск
• промени в начина на живот: отказ от тютюнопушене, ограничаване на алкохола, редовна умерена физическа активност, намаляване на силно преработените храни, като тези промени не само понижават хомоцистеина, но редуцират и общия сърдечно-съдов риск
• проследяване: хомоцистеинът не е показател, който се коригира еднократно. След започване на терапията е препоръчително повторно изследване след около два месеца, дългосрочно поддържане на адекватен витаминен и хранителен статус, оценка на общия сърдечно-съдов риск, а не само на един изолиран лабораторен показател

Подходът следва да е строго индивидуализиран и комплексен с възможност за приложение в дългосрочен план.

Диета и общи мерки

Храненето и ежедневните навици имат ключова роля в контрола на хомоцистеина. При много хора само промяна в диетата и начина на живот води до значимо понижаване на стойностите. Препоръчват се:

• храни, богати на фолиева киселина: препоръчва се редовна консумация на зелени листни зеленчуци (спанак, маруля, рукола, броколи), бобови култури (леща, нахут, фасул), аспержи, авокадо, пълнозърнести продукти
• адекватен прием на витамин B12: витамин B12 се съдържа почти изцяло в храни от животински произход, като месо и субпродукти, риба и морски дарове, яйца, млечни продукти
• храни, богати на витамин B6: богати източници са банани, картофи, пълнозърнести храни, ядки и семена, пилешко месо и риба
• ограничаване на храни с висок метионинов товар: метионинът е прекурсор на хомоцистеина, като прекомерният прием на червено месо, преработени месни продукти и големи количества животински белтък може да допринесе за повишаване на нивата
• овладяване на вредните навици: препоръчва се намаляване на алкохолната консумация и отказ от тютюнопушене, поддържане на здравословно телесно тегло и движение, добра хидратация и регулярен режим (редовно хранене, пълноценен сън)

Като цяло, преминаването към здравословно хранене, ограничаване на вредните храни и напитки и контрол над вредните навици води до добри резултати при много от пациентите.

Добавки при висок хомоцистеин

Хранителните добавки могат да бъдат ефективно при повишен хомоцистеин, но не са универсално решение и не заместват балансираното хранене и лечението на подлежащите причини. Най-добър ефект се постига при доказан дефицит или повишени стойности, които не се повлияват достатъчно от диетични мерки и допълнително се включат подходящи суплементи:

• фолиева киселина: фолиевата киселина е най-ефективната добавка за понижаване на хомоцистеина, тъй като участва пряко в реметилирането на хомоцистеина до метионин. Суплементацията може да намали стойностите с 20 до 30 процента, а при някои хора и повече
• витамин B12: при изразен дефицит се предпочита интрамускулно приложение по схема, след което се преминава към перорален прием с регулярно лабораторно проследяване
• витамин B6: обикновено рядко се назначава самостоятелно като добавка, по-често (във връзка с по-висока ефективност) се назначава в комбинация с фолиева киселина и витамин B12. Продължителният прием на много високи дози не е препоръчителен поради риск от периферна невропатия
• комбинирани добавки: най-ефективни са комбинираните добавки, съдържащи целия набор на витамините от група В или поне комбинация от витамин В6, витамин В9 и витамин В12, като изборът на продукт трябва да е съобразен с формата на витамините, дозите и индивидуалните особености на пациента

Понижаването на хомоцистеина не гарантира автоматично намаляване на сърдечно-съдовия риск, като приемът на добавките не може да компенсира персистиращо тютюнопушене, прием на алкохол, обездвижване и небалансирано хранене. Необходим е комплексен и целенасочен подход и активно съдействие от страна на пациентите.

Изображения: freepik.com