Вирусен миозит

› Въведение

› Какво е вирусен миозит?

› Причини и рискови фактори

› Симптоми

› Усложнения при вирусен миозит

› Диагноза и изследвания

› Лечение

› Прогноза

Въведение

Вирусният миозит представлява възпаление на скелетната мускулатура, което възниква като вид усложнение на вирусни инфекции, най-често грип и други респираторни вируси. Заболяването се проявява с мускулна болка, слабост и повишение нивата на мускулните ензими, като при децата често се засяга мускулатурата на долните крайници. В повечето случаи състоянието протича леко и самоограничаващо се, но при определени условия може да доведе до сериозни усложнения, което налага своевременна медицинска оценка.

Какво е вирусен миозит?

Вирусният миозит представлява възпаление на скелетната мускулатура, което възниква като усложнение или част от протичането на вирусна инфекция. Състоянието се характеризира с мускулна болка, чувствителност, слабост и повишени мускулни ензими в кръвта, като тежестта на проявите варира от лека, самоограничаваща се форма до по-сериозни и с риск от развитие на някои усложнения.

Най-често вирусният миозит се развива в хода на или непосредствено след прекарана вирусна инфекция на горните дихателни пътища, грип или други системни вирусни заболявания. Възпалението може да бъде резултат както от директно увреждане на мускулните влакна от вируса, така и от имунно-медииран отговор на организма.

В повечето случаи вирусният миозит има остър, преходен характер и засяга предимно мускулите на долните крайници, особено при деца. При възрастни може да протече по-продължително и с по-изразена мускулна слабост, особено при наличие на придружаващи заболявания или имунен дефицит.

Причини и рискови фактори

Вирусният миозит се причинява от различни вируси, които могат да засегнат мускулната тъкан пряко или индиректно чрез имунния отговор на организма. Най-често той се развива като усложнение на остри вирусни инфекции, особено на дихателната система:

• причинители: сред най-честите вирусни причинители са грипни вируси, парагрипни вируси, аденовируси, ентеровируси, вирусът на Epstein-Barr, цитомегаловирус, SARS-CoV-2
• патогенеза: механизмите на увреждане включват директна вирусна инвазия на мускулните клетки, както и имунно-медиирано възпаление, при което имунната система атакува собствените мускулни тъкани в опит да елиминира инфекцията
• рискови фактори: определени фактори увеличават вероятността от развитие на вирусен миозит или от по-тежко протичане, включително детска възраст, отслабена имунна система (имуносупресия, хронични заболявания), тежко или продължително протичаща вирусна инфекция, дехидратация и електролитни нарушения, интензивно физическо натоварване по време на вирусно заболяване

Вирусният миозит не е заразен сам по себе си. Ранното разпознаване на симптомите и адекватното възстановяване по време на вирусно заболяване значително намаляват риска от развитие на този вид усложнение.

Симптоми

Симптомите при вирусен миозит обикновено се проявяват по време на вирусната инфекция или няколко дни след нейното начало, като в много случаи настъпват във фазата на привидното подобрение.

Клиничната картина варира от лека и самоограничаваща се до по-тежка, изискваща медицинско наблюдение.

Сред типичните за състоянието симптоми се включват:

• миалгия: най-характерният симптом е мускулната болка (миалгия), която често е силно изразена, симетрична и засяга предимно големите мускулни групи. При децата най-често се ангажират мускулите на прасците, което води до характерна болка при ходене и отказ от стъпване
• други мускулни прояви: често се наблюдават още и мускулна слабост и бърза уморяемост, скованост и болезненост при движение, повишена чувствителност при натиск върху засегнатите мускули, затруднено изкачване на стълби, ставане от седнало положение или повдигане на предмети
• общи прояви: общите симптоми на вирусната инфекция обикновено предшестват или съпътстват миозита и включват повишена температура, отпадналост и обща слабост, главоболие, възпалено гърло, кашлица или хрема, в зависимост от вирусния причинител
• други прояви: в по-тежки случаи може да се наблюдава потъмняване на урината, намалено количество урина или изразена мускулна слабост, което насочва към сериозно мускулно увреждане и налага незабавна лекарска оценка

При повечето пациенти симптомите отшумяват в рамките на няколко дни до седмица, но при възрастни или при наличие на придружаващи заболявания възстановяването може да бъде по-продължително.

Усложнения при вирусен миозит

В повечето случаи вирусният миозит протича леко и е самоограничаващо се състояние. Въпреки това, при определени обстоятелства и рискови групи могат да се развият сериозни усложнения, които изискват навременна медицинска намеса:

• рабдомиолиза: най-сериозното усложнение е рабдомиолизата, представляваща масивно разграждане на мускулните влакна с отделяне на миоглобин в кръвта. Това състояние може да доведе до остро бъбречно увреждане, проявяващо се с потъмняване на урината, намалено уриниране, отоци и повишени стойности на креатинин и урея. Рабдомиолизата се наблюдава по-често при тежки грипни инфекции, висока температура, дехидратация или интензивно физическо натоварване по време на боледуване
• по-бавно възстановяване: възможни са продължителна мускулна слабост и забавено възстановяване, засилване на болковия синдром и ограничаване на физическата активност
• електролитни нарушения: възможни са вторични електролитни нарушения, особено хиперкалиемия
• хронифициране: в редки случаи е възможно развитие на хроничен възпалителен миозит, чиято терапия е значително затруднена

При пациенти с придружаващи хронични заболявания, имуносупресия или при възрастни хора рискът от усложнения е по-висок, а протичането може да е значително по-тежко.

Навременното разпознаване на усложненията и адекватното лечение са ключови за пълното възстановяване и предотвратяване на трайни увреждания.

Диагноза и изследвания

Диагнозата вирусен миозит се поставя въз основа на клиничната картина, данни за наскоро прекарана вирусна инфекция и резултатите от лабораторни изследвания:

• разпит и преглед: подробната анамнеза е от ключово значение, тъй като появата на мускулна болка и слабост във връзка с остро вирусно заболяване силно насочва към диагнозата
• лабораторни изследвания: сред най-важните лабораторни показатели са мускулните ензими, най-вече креатинфосфокиназата, която обикновено е повишена в различна степен. При по-тежки случаи може да се установят и повишени стойности на лактатдехидрогеназа, чернодробните ензими, които отразяват мускулно увреждане. Важно е проследяване на промени в пълната кръвна картина и възпалителните маркери, електролити и показатели за оценка на бъбречнате функция
• анализ на урина: изследването на урина може да покаже наличие на миоглобин при съмнение за рабдомиолиза
• образна диагностика: образните методи на изследване обикновено не са необходими, но при атипични или продължителни случаи може да се наложи назначаване на ядрено-магнитен резонанс за оценка на мускулното възпаление. Мускулна биопсия се налага изключително рядко и само при съмнение за друго възпалително или автоимунно мускулно заболяване

Ранната и точна диагноза позволява своевременно лечение и предотвратяване на усложнения.

Лечение

Лечението на вирусния миозит е предимно симптоматично и поддържащо, тъй като в повечето случаи състоянието е самоограничаващо се и отзвучава с овладяване на вирусната инфекция. Основната цел е облекчаване на симптомите, предотвратяване на усложнения и подпомагане на възстановяването на мускулната функция.

Основните терапевтични мерки включват:

• почивка: осигуряване на покоий, почивка и ограничаване на физическата активност, особено по време на острия период
• прием на течности: необходима е адекватна хидратация, с цел предпазване от бъбречни усложнения
• симптоматични лекарства: при нужда се назначават антипиретици и аналгетици (парацетамол, нестероидни противовъзпалителни средства), прилагани с внимание и за кратък период
• противовирусни лекарства: антивирусно лечение се прилага само когато е показано, например при доказан грип или COVID-19 и не е насочено директно срещу миозита, а срещу основната инфекция

При съмнение за рабдомиолиза или при значително повишени стойности на съответните ензими се налага болнично лечение, включващо венозна хидратация, мониториране на бъбречната функция и електролитния баланс.

След отшумяване на острите симптоми постепенното възстановяване на физическата активност е важно, като прекалено ранното натоварване трябва да се избягва, за да не се провокира повторно мускулно увреждане.

Прогноза

Прогнозата при вирусен миозит обикновено е добра. В повечето случаи симптомите отзвучават напълно в рамките на няколко дни до седмици без трайни последици. Усложнения се наблюдават рядко и най-често при тежки вирусни инфекции, дехидратация или придружаващи заболявания. Навременното разпознаване и адекватното лечение значително намаляват риска от неблагоприятен изход.

Изображения: freepik.com