Черна бухалка

Черна бухалка (Xylaria polymorpha) представлява гъба, обикновено известна като пръстите на мъртвеца, принадлежаща към семейство Xylariaceae. "Пръстите на мъртвеца" е много подходящо общо наименование за нея, защото прораства на кичури от три до шест пръста, които често са огънати и създават впечатление за артритни черни кокалчета на пръстите.

Устройство на черна бухалка

Плодните тела на гъбата са високи от 2,5 до 10 см и могат да бъдат с дебелина до 4 см. Вътрешността им е бяла, а повърхността им черна, по-рядко кафява, със синьо-зелени нюанси. Повърхностно имат структури наречени асци, които произвеждат спорите на гъбата. Те са с големина около 5 микрона. Споровият отпечатък е черен.

Разпространение на черна бухалка

Гъбата е често срещан обитател на гори и горски райони, като обикновено расте в основите на гниещи или наранени пънове и разлагаща се дървесина. Също така е известно, че колонизира субстрати като дървесни шушулки от бобови растения, дръжки и тревисти стъбла. Често тази гъба се среща с множество отделни единици, но понякога те са слети заедно. Доста често срещан вид е във Великобритания и Ирландия. Xylaria polymorpha се среща също в континентална Европа и в много части на Северна Америка.

Расте главно през лятото и есента, но някои плодни тела могат да бъдат намерени през цялата година. Произвежда спори през есента и началото на зимата.

Използваема част на черна бухалка

С медицинска цел се употребява плодното тяло на гъбата.

Химичен състав на черна бухалка

Биоактивни съединения в черната бухалка са - 2-хексилиден-3-метилянтарна киселина, известна още като пилимравчена киселина (основният метаболит); линолова киселина, метилов естер на линолова киселина, ергостерол, 4-ацетил-3,4-дихидро-6,8-дихидрокси -3-метокси-5-метил-1Н-2-бензопиран-1-он и 4-хидроксициталон (изолирани от нейния метанолен екстракт); манитол; два цитотоксични цитохалазина; два полипропионата, обозначени като ксиларинови киселини А (4,6,8-триметил-2,4-декадиенова киселина) и В (2,4,6-триметил-2-октенова киселина) - двете съединения показват значителна противогъбична активност срещу патогенните растителни гъби Pythium ultinum, Magnaporthe grisea, Aspergillus niger, Alternaria panax и Fusarium oxysporium, но не показват никакви антибактериални или цитотоксични ефекти.

Лечебни свойства и приложение на черна бухалка

В традиционната индийска (аюрведа) медицина тази гъба се използва изсушена, на прах и смесена със захар за насърчаване на лактацията след раждане. На практика черните бухалки не се считат за годни за консумация.

Гъбите произвеждат голямо разнообразие от вторични метаболити с уникални химични структури и интересни биологични свойства. Известно е, че Xylaria, принадлежаща към Ascomycotina, произвежда различни класове биоактивни съединения, включително аналози на цитохалазин, противогъбични метаболити, мултиплолиди A и B, NPY Y5 рецепторни антагонисти A и B ксиаренали, инхибитори на ацетилхолин естераза ксилокетали AE, ксилариамид A и ксантони. Екстрактите от плодното тяло на X. polymorpha показват мощна противогъбична активност срещу патогенни гъбички по растенията.

Свойства на черна бухалка

• антиоксидантни;
• имуномодулиращи;
• противовъзпалителни;
• хепатопротективни;
• противотуморни;
• предотвратяване увреждането на пространствената памет;
• антидепресантни.

Xylaria polymorpha е намерила приложение в местната индийска медицинска система на Аюрведа. Прахообразното плодно тяло на гъбата се смесва със захар и се консумира от жените след раждане за насърчаване на лактацията. Консумацията на "хапчета", приготвени от смлени плодни тела, захар и краве мляко, насърчават именно този процес, с прием до пет дни.

Черната бухалка не е добре проучена гъба относно нейните свойства и възможности за медицинско приложение. Резултатите са оскъдни, което провокира учените да продължават да я изследват.

Като цяло гъбата е негодна за консумация, когато е зряла и може да окаже неблагоприятни ефекти върху човешката храносмилателна система. Има обаче деликатеси, които се приготвят със стърготини от нея, добити от преди узряването й.

Заглавно изображение: Thomas Pru?, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Bj?rn S..., CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons