Черен оман, Окопник, Зарасличе, Чернокос, Див тютюн, Мазен корен, Страсник, Голям кокеш

Черен оман (Symphytum officinale) представлява блатно тревисто растение, което принадлежи към семейство Грапаволистни (Boraginaceae). Билката се среща и под наименованията Окопник, Зарасличе, Чернокос, Див тютюн, Мазен корен, Страсник, Голям кокеш.

Устройство на черен оман

Височината на растението варира от 50 до 100 сантиметра. Коренището е късо, черно, с дълги разклонени корени, отвън тъмнокафяви, почти черни, а вътре белезникави. Стъблото е изправено. Листата са последователни, с дължина около 10-15 сантиметра. Цветовете са събрани в спираловидни съцветия, а баграта им може да бъде лилава, розова и по-рядко бяла. Тичинките са 5 на брой, прикрепени за венечна тръбица. Плодът е сух, разпадащ се на четири черни, гладки, лъскави орехчета. Цъфтежът е от май до юли.

Разпространение на черен оман

Расте по влажни и мочурливи места, покрай реки, като бурен край огради и пътеки из низините и предпланините на цяла България.

Използваема част на черен оман

Употребяват се корените на растението, които са на 2-3 годишна възраст. Вадят през пролетта и през късна есен. След почистване се сушат на сянка или в сушилня при по-висока температура.

Химичен състав на черен оман

В коренищата на билката се съдържат етерично масло, пуринови производни, алкалоиди (лазиокарпин, консолин, шинголосин, алантоин), нишесте, аспаргин, захароза, скорбяла, галова киселина, инулин, танини и слузни вещества.

Лечебни свойства и приложение на черен оман

Главното лечебно свойство на билката е да засилва растежа на клетките и да ускорява заздравителните процеси в тъканите. Още в миналото корените и листата на черния оман са се прилагали външно за лечение на нарушения на опорно-двигателния апарат и стомашно-чревния тракт, подагра и ревматизъм.

Заболявания и състояния, при които се прилага черен оман:

• гастрити;
• язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника;
• при бавно заздравяващи рани;
• счупвания на кости;
• при възпаления на горните дихателни пътища;
• подагра;
• ревматични заболявания;
• алергични състояния;
• пародонтоза;
• при болезненост на ампутирани крайници и др.

Лечебни свойства на черен оман:

• успокоява заздравяването на бавно зарастващи и гнойни рани, костни счупвания;
• действа благоприятно, при гнойно възпаление на костите;
• оказва противоязвено и противовъзпалително действие;
• понижава кръвната захар и кръвното налягане;
• най-отличителната му черта е противоязвената му активност;
• диуретично;
• лаксативно;
• седативно;
• отхрачващо.

Начин на употреба:

Билката се прилага вътрешно и външно.

• запарка - около 1 супена лъжица от корените на билката се запарва в 400 мл. вряща вода. Престоява 1 час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка преди ядене 3 пъти на ден.
•  отвара за жабурене - използва се при парадонтоза  – 10 грама ситно нарязани корени се заливат с гореща вода и врят 10 минути. При по-тежки случаи може да се използват 20 грама. корени в същото количество вода;
•  спиртен извлек – 1 част билка на 5 части 40 градуса спирт (20-40 капки 4-5 пъти на ден). Това е т. нар. „Tinctura consolidi“ – с подчертан противоязвен ефект.

Внимание!

Черният оман съдържа съставки със силно действие и може да предизвика отравяне! Неконтролираната употреба на черен оман може да доведе до увреждане на черния дроб, което може да причини странични ефекти като гадене, повръщане, замаяност и потъмняване на урината. Избягвайте консумацията на билката, ако сте бременна или кърмите. Винаги се консултирайте с лекар или фармацевт преди употребата на черен оман с лечебни цели!